И се възправи сянка [bg]

Там, където Чилос се разширяваше, Джунос Фери се простираше на двата й бряга като обърнати отражения. На западния бряг се намираха фортът и лагерът на кхосианските елитни части Хуу, наречени така на бойния им вик. Бяха общо две хиляди тежки пехотинци. До тях бяха разположени храмовите комплекси с каменните си бани и бронзови камбани, които звъняха на кръгъл час и дълбокият им звук отекваше над водите на реката. Между храмовете се простираха безброй лагери. Хиляди поклонници отмиваха прегрешенията си в бавното течение на Чилос.

Източната страна беше пълната противоположност — порутено селище с опушени кръчми, търговци на зелове и работилници за каруци. Тя беше спирка за пътници и търговски кервани, място, където се въртеше търговия. Тук, на източния бряг, край границата на селището, кхосианската армия беше разположила лагера си за през нощта. В мрака плоскодънните лодки продължаваха да прекарват хора и оборудване през реката.

Като мнозина от мъжете Бул стоеше гол и до колене в реката. Краката му бяха затънали в пясъчното дъно, докато търкаше тялото си, за да се измие. Мъжете около него надаваха викове от студената вода, макар че тя изобщо не беше толкова студена, колкото би трябвало да бъде. Неколцина монаси на армията се миеха отделно, потънали в религиозна тишина. Те бяха от мълчаливите „облачни хора“ на Дао, които благославяха войската преди битка в името на Големия глупак. Бул плисна вода по голите си гърди и се загледа как тя се стича по него на миниатюрни сини искри. Когато паднеше върху бавно движещата се повърхност на реката, пяната проблясваше със същата призрачна светлина, преди да избледнее. Това беше странният ефект на Сълзите на Калхалий, легендарна фигура в северната част на езерото Симер, която беше причината тези води не само да са топли, но и да притежават вълшебни свойства.

Той беше стоял в тази река и навремето като момче, когато баща му го беше довел тук с по-малкия му брат по настояване на майка им. Тогава, както и сега, Бул се беше почувствал освежен от пречистващите води на свещената река, но нищо повече от това. Може би духовното й въздействие не беше нищо повече от измислица или пък онова, което беше омърсило духа му, беше толкова дълбоко, че не можеше да бъде отмито с малкото вяра, която притежаваше.

На север, от другата страна на реката, гората се виждаше като стена от дървета, издигаща се неподвижна и черна под звездите. Откъм нея долиташе остро почукване върху дърво, сякаш гигантски птици пробиваха с клюновете си дупки. Това бяха сигналите за тревога на контраре — свободните ловци събирачи, които понякога бяха и горски разбойници. Бул си ги представи как стоят там с издължените си лица и дрехи от плетена дървена кора и внимателно ги наблюдават.