Всичко от начало [bg]

Табита запремигва.

После включи комуникатора.

— Скачаме — съобщи тя.

— Може ли да гледам?

Беше Могул, увиснал на мястото, на което допреди секунди се намираше Марко. Марко го нямаше, можеше да го види на друг екран. Влизаше в каютата си.

— Няма много за гледане.

Тя вдигна очи към близнака. Косата му беше завързана на опашка отзад. В месестите орбити на очите му блестяха късчета лазурит. Кожата му изглеждаше бяла като порцелан, високото му чело беше бледо и гладко. Имаше дълъг, съвършено прав нос и тънки, дълги устни. Очите му бяха притворени, с едва забележими следи от бръчици в ъгълчетата. Човек не можеше да определи какъв е цветът им.

— Има място само за един — прибави Табита и отново насочи вниманието си към пулта. Ако се съдеше по формата му, крайцерът беше стандартен модел, груб и зъбат. Ако изгубеха равновесие, можеше да ги настигне за минути.

— Аз съм само един — заяви близнакът. — В момента.

Могул лежеше във въздуха над нея, абсолютно отпуснат и любезно очакващ разрешението й. Просто неподвижно си висеше, докато животът на всички им висеше на косъм. Със завързана по този начин коса й напомняше за някого: това змийско изящество, тази котешка грация. На Трикарико, сети се тя.

Включваха се дисплей след дисплей. Зелено, зелено, зелено.

Табита махна с ръка към копилотската седалка.

— Бързо — каза тя.

Изключи плазмените дюзи и остави само коригиращи струи, едва доловима вибрация в басовия тътен.

Басовият тътен принадлежеше на капеланския двигател.

Докато Могул Зодиак закопчаваше мрежата с гъвкавите си пръсти, двигателят започна да се издига.

Конструиран така, че повечето от компонентите му да са подредени по четвърта ос (в резултат, наблюдаван от всяка от останалите три, изглеждаше доста странно), двигателят на „Алис Лидъл“ почти не се различаваше от онези на днешните по-малки кораби. Навярно фланците му бяха по-тежки и прешлените му — по-тромави. Но когато се издигнеше, когато разцъфнеше и се разгърнеше, той не отстъпваше в нито едно важно отношение на капеланските двигатели навсякъде из галактиката. Не че човек е в състояние да наблюдава издигането, разцъфването и разгръщането му, защото го обгръща ураган от мощна светлина, която после отхвърля с царствено достойнство. Табита, нейните спътници и цялото останало съдържание на кораба бяха защитени от този ураган с трипластова обвивка от молибденови полета и инерциален абсорбатор.