Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконът на Арканите [bg]
Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконът на Арканите [bg]

Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?… И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 120
Перейти на страницу:

Със сълзи в очите, Анес се наведе над Балардийо. Тя му говореше нежно в ухото и галеше челото му, покрито със сажди, пот и кръв.

Ла Фарг се обърна към Италианката и ѝ рече:

— Госпожо, трябва веднага да тръгнете, за да стигнете колкото е възможно по-бързо в Кардиналския дворец. Само там ще сте на сигурно място.

— Но не мога да ви оставя така — възрази красивата шпионка. — За да ме спаси този мъж…

— Името му е Балардийо.

— За да ме спаси, той…

— На първо място е мисията ни, госпожо. Ленкур, ако обичате…

Младият мъж кимна и поведе Италианката.

— Елате, госпожо. Ще ви съпроводя.

Тя го последва, тъй като той здраво я теглеше за ръката.

— Благодаря — каза. — Благодаря от сърце…

Но Остриетата не даваха пукната пара за нейната благодарност: един от тях умираше.

Анес продължи да се опитва да ободри Балардийо, който най-вероятно въобще не я чуваше. Марсиак пошепна на Ла Фарг:

— Ще сторя всичко, което е по силите ми. Но е необходим хирург.

Капитанът кимна и запита гръмогласно:

— Има ли някъде наблизо хирург?

Отговориха му с „не“, а ханджията се върна с леген, в който носеше всичко поискано от Марсиак, и рече:

— На село сме, господа. Най-близкият лекар е в предградието Сен Виктор.

— Ще изгубим много време, ако отидем до Париж и доведем хирург — разсъди на висок глас Ла Фарг. — По-добре всички да потегляме…

— Балардийо не може да язди. Изгубил е страшно много кръв. Това ще го убие.

— Имам каруца — предложи един добряк от присъстващите.

* * *

— Вземете.

Присвивайки болезнено клепачи, Сен Люк грабна очилата си. Току-що се беше събудил и се опитваше да свикне със светлината. Започна да вижда много по-добре, когато драконовите му очи се оказаха защитени от червените стъкла. Главоболието започна да отшумява.

— Благодаря.

Намираше се сред спокойна, скромна стая, лежеше на тясно легло. Беше напълно облечен или почти: дублетът му висеше на рамката на един стол. Шапката му стоеше на масата, до втъкнатата в ножницата рапира и до кожения му портупей.

Този, който любезно му подаде очилата, беше седнал до леглото.

Елегантен, около трийсетгодишен, с посивели коси — това беше благородникът, с когото Ла Фарг тайно се срещна през миналата нощ, а мелезът го проследи до обителта „Света Богородица“.

След това някой го удари по главата.

— Къде сме?

— У дома, на улица „Каноничен съвет“.

Мъжът се усети, че Сен Люк гледа към рапирата си.

— Тук сте на сигурно място — рече той. — Аз не съм ви враг.

— В такъв случай защо ме нападнахте през нощта?

— Не знаех кой сте. След като разбрах, трябваше да се допитам.

— До кого да се допитате?

Мъжът се засмя.

— Добре — съгласи се Сен Люк. — Тогава, за какво да се допитате?

— Какво да правя с вас. И каква част от тайната мога да ви разкрия.

Седнал на леглото, мелезът се обърна към домакина си и се облегна на стената.

— Кой сте вие? — запита той.

— Името ми е Валомбър.

— Нещо повече?

— Дракон съм.

— Вярвам ви. Но какво общо имате с капитан Ла Фарг?

— И двамата служим на едни и същи господари.

— Обяснете ми.

— Мога. Но не предпочитате ли да чуете истината от устата на вашия капитан?

— Да започнем с вас.

* * *

Марсиак стори всичко възможно, за да запази живота на Балардийо въпреки ужасяващите му рани. След това Остриетата го качиха на каруцата, която любезно им бе предложена, и го отведоха в Париж. Старият войник лежеше върху сложени един върху друг два дюшека, за да не усеща неравностите по пътя. Анес се настани до него, за да го наблюдава, да го успокоява, че ще се оправи и че всичко ще бъде наред. Ла Фарг пое юздите, а гасконецът ги следваше на кон. Трябваше да спират на два пъти, за да стегнат ремъците около раните на клетника.

Когато пристигнаха в двореца на Ястреба, Лепра ги чакаше. Той беше пристигнал преди тях в галоп и се погрижи да намери хирурга, към чиито услуги кралските мускетари често прибягваха — същият, който го беше лекувал, когато Ганиер едва не го уби на улица „Сен Дьони“. Отнесоха Балардийо в кухнята, където го настаниха върху голямата дъбова маса. След това хирургът помоли да го оставят да прегледа пациента. Беше дошъл с помощник и нямаше нужда от други хора. Ако възникнеше нещо спешно, щеше да ги повика.

Останалите чакаха в двора с Гибо, Андре и нежната Наис, която нервно мачкаше престилката си и изтръпваше при най-малкия шум, при най-лекото движение.

Най-после хирургът се появи, бършейки ръцете си със стар пешкир.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)