![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Някой вече се е погрижил за този мъж — рече той. — Кой го е сторил?
— Аз — отговори Марсиак.
— Лекар ли сте, господине?
— Не, но малко не ми достигна, за да стана.
— Както и да е, без вас приятелят ви нямаше да оживее… Впрочем той все още не е в безопасност. Ни най-малко.
— Може ли да бъде спасен кракът му? — запита Ла Фарг.
— Боя се, че не — отговори хирургът.
При тези думи Анес се обърна рязко, развълнувана и гневна. Лепра я прегърна и я дръпна настрана.
— Кракът е сериозно увреден — компетентно продължи хирургът. — Трябва да бъде ампутиран. Обаче… Обаче се съмнявам, че вашият приятел ще издържи подобна операция. Вече е изгубил много кръв. И не е млад.
— Не мога да ви разбера, господине — рече Ла Фарг. — Какво ни съветвате?
— Кракът е изгубен. Трябва да го отрежем, но се налага да рискуваме и да почакаме раненият да събере малко сили, за да понесе изпитанието. Казах ясно: да рискуваме. Ако протакаме и ужасната рана на крака се възпали, приятелят ви ще почине.
— Значи искате от нас да заложим на ези-тура…
— Искам да направите избор, понеже приятелят ви не е в състояние да мисли сам…
Неподвижна и смъртнобледа, Анес видя, че капитанът на Остриетата се обърна към нея.
— Струва ми се, че ти трябва да вземеш това решение, Анес — заяви Ла Фарг. — Но ако не можеш да го сториш, ще го взема аз.
Благородника слезе от седлото сред развалините на Черната гора и задържа коня за юздата. Без да произнесе нито дума, той разгледа още димящите руини на основната сграда, после и труповете, които оцелелите подреждаха пред стената. Живи бяха останали само неколцина драки и повечето от тях бяха ранени. Италианката беше избягала. Колкото до Миниатюриста, той беше изчезнал.
Катастрофа.
Благородника вдигна очи към Магьосницата, която остана на жребеца си. Размениха дълъг и изпълнен с безпокойство поглед, но пристигането на трима конници наруши общуването им.
Беше Керес Карн с двама от войниците си. Прашен и потен, червеният драк имаше кървава превръзка на дясната ръка, точно над лакътя.
— Намерихме го — заяви той и скочи от коня.
— Мъртъв ли е? — запита Благородника.
— Да. В коритото на някаква пресъхнала река, на половин левга оттук. Следите ни отведоха дотам.
— Мъртъв ли? — възкликна Магьосницата недоверчиво. — Миниатюриста е мъртъв?
Керес Карн не сметна за нужно да отговаря. Впрочем той предпочиташе да си няма работа с жени. Общуваше само с Благородника.
Обзет от гняв, дракът стисна челюсти.
— Какво? — обади се с треперещ глас. — Кой е посмял…?
— Вождът им се казва Ла Фарг — обясни червеният драк. — Познах го. Той беше в замъка Марьой.
— Искам да си плати — разпореди се Благородника. — Искам да страда и да умре.
Операцията мина добре, след което отнесоха Балардийо в стаята му. Хирургът беше доволен, но остана предпазлив: можеха да се надяват на успех, ако пациентът успееше да преживее нощта. Той даде инструкции и обеща да се върне на сутринта. След това си тръгна и отнесе отрязания крак, докато Наис миеше кухнята с пълни с вода ведра. Старият войник потъна в дълбок сън, а Остриетата не можеха да сторят нищо друго, освен да чакат.
Тъй като се усещаше ненужен и ненавиждаше чувството на безсилие, Марсиак се изми, смени дрехите си и като остави тези, които очакваха да разберат каква ще е съдбата на Балардийо, напусна двореца на Ястреба, опитвайки се да си внуши, че не бяга.
Впрочем не трябваше ли действително да уреди нещо?
Изтощен, но неспособен да намери покой, пое по дългата улица „Сент Маргьорит“, после по „Месарска“, която беше нейно продължение, премина през вратата Сен Жермен и навлезе в квартала около улица „Арфа“. На улица „Миньон“ попадна на идеалната за целта му кръчма. Влезе, поръча чаша ракия и облегнат на тезгяха, впери поглед към къщата, където според Габриел се беше състояло празненството, след което младата и красива Манон изчезна.
Беше голяма буржоазна сграда със солиден портал и с двор, който я отделяше от улицата. Собственикът беше богат и властен мъж, който напоследък водеше дискретен живот. Наричаше се Кусти, беше вдовец и дълго време минаваше за съдията в Шатле, от когото всички се бояха. Вече не раздаваше присъди, но остана много влиятелен. Хората говореха, че е лош и скъперник. За доказателство, беше наел само един стар слуга, когото често потупваше.
След като пресуши чашата си, Марсиак се почувства леко замаян. Всеки друг на негово място би се сетил, че не е хапнал нищо от предишната вечер, и би се подкрепил. Но Марсиак си беше Марсиак: поръча си отново ракия, докато съставяше своя план. Някакъв вътрешен глас му нашепваше настоятелно, че плана не го бива, но гасконецът никога не слушаше този глас, затова животът продължаваше да го изненадва. Впрочем алкохолът принуждаваше гласа да замълчи.