Драконите на изчезналата луна [bg]

— Пред вас стои и друг проблем — продължи Рейстлин. — Жителите на Крин вярват, че сте ги изоставили в час на нужда. Ако в този момент се появите сред тях, едва ли ще откриете тълпа от посрещачи.

— Моят народ знае, че не съм го изоставил! — заяви Саргонас и стисна огромния си юмрук.

Рейстлин мълчаливо се поклони, без да откъсва очи от Паладин. Богът изглеждаше разтревожен.

— Има нещо разумно в думите ти — каза след известен размисъл. — Известно ни е как жителите на Крин се обърнаха срещу ни след Катастрофата. Изминаха цели двеста години, преди да бъдат готови отново да ни приемат. Такхизис го знае и на драго сърце ще използва недоверието и гнева им. Налага се да действаме внимателно, също както и тогава.

— Ако ми позволите, бих предложил своя план — обади се Рейстлин. Той изложи идеята си. Боговете, или поне повечето от тях, го изслушаха внимателно. Когато привърши, той ги огледа. — Е, какво мислите?

— Одобряваме — произнесоха като един боговете на магията.

— Аз съм против — каза гневно Саргонас.

Останалите запазиха мълчание, някои със съмнение, други — открито неодобрително.

Рейстлин отново ги огледа един по един и добави съвсем тихо:

— Вечността не е на ваша страна. Не можете да си позволите да обсъждате решението си до безкрай. Съмнявам се дали разполагате и с повече от секунда. Нима не виждате надвисналата опасност?

— От един кендер? — изсмя се Саргонас.

— От един кендер — потвърди Нуитари. — Тъй като Кракундел не е умрял, когато се предполага, че трябва да е умрял, сега смъртта му е увиснала във времето.

Солинари продължи думите на своя братовчед, сякаш бяха излезли от собствената му уста:

— Ако кендерът умре във време и място, към които не принадлежи, Тасълхоф няма да победи Хаос. Бащата на всичко и нищо ще надделее и ще изпълни заплахата си да унищожи нас и света.

— Кендерът трябва да бъде открит и върнат обратно във времето и на мястото на смъртта си — допълни Лунитари със сериозен тон. — Тасълхоф Кракундел трябва да намери смъртта такава, каквато му е била отредена, иначе ни грози пълно унищожение.

Гласовете на тримата — ясно отличими и все пак единни, замлъкнаха.

Рейстлин за трети път огледа боговете край себе си.

— Да смятам ли, че имам разрешението ви да потегля?

Саргонас изръмжа и недоволства още известно време, ала накрая и той бе принуден да замълчи.

Боговете чакаха решението на Паладин.

Най-сетне той кимна.

— В такъв случай сбогом — каза Рейстлин.