Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

Само един поглед ми бе достатъчен, за да видя какво бе различното у Боунс, от последния път, когато го бях видяла. Косата му бе по-къса, подстригана ниско до скалпа му, завивайки се в краищата. Очите му бяха притворени, когато срещнаха моите. Лишени от всякаква емоция. Това ми бе най-тежко да видя.

— Какво си мислиш, че правиш? — попитах го аз.

— Взимам си те — отговори той, повдигайки вежда.

Ако го беше казал, държейки рози и извинявайки се, можеше и да се разчувствам. Но Боунс го изрече, сякаш говореше за чифт обувки, които е изгубил. Присвих очи.

— Ами ако не желая да бъда взета?

Боунс погледна към Влад, към мен и се усмихна страховито.

— Тогава, като негов гост, Цепеш ще се почувства задължен от честта да те защити. Това ще означава, че двамата ще се сбием, а той вече е достатъчно раздразнен. Подозирам, че той ще се опита веднага да ме изгори до пепел. Разбира се, това ще стане, само ако преди това аз не изтърбуша със сребро сърцето му. Така че, ако откажеш да дойдеш с мен, един от нас ще умре в следващите няколко минути. Или можеш да ме последваш и да оцелеем и двамата.

Влад изрече грозна псувня, дори и докато аз заеквах:

— Ти сериозно ли? Ти изостави мен, помниш ли? Сега искаш да се биеш до смърт за мен? Що за игра е това?

— Не е игра, душко — отговори Боунс. — Просто прибирам собствеността си. Може би е добре да решиш бързо. Влад изглежда готов да експлодира.

Хвърлих бърз поглед на Влад, който наистина изглеждаше на миг от детонацията.

— Идваш в собствения ми дом, за да изнудваш приятелката ми? — изръмжа Влад. Пламъците плъзнаха по-нагоре по ръцете му. — Ще…

— Тръгвам си.

Влад извъртя погледа си към мен. Аз се пресегнах, игнорирайки пълзящите пламъци по ръцете му:

— Недей. Не бих могла…

Надявах се само Влад да е чул остатъка от изречението. Не бих могла да го понеса, ако нещо се случи с него. Можеше и да съм бясна на Боунс. По дяволите, самата аз можеше да искам да го попека над малко огън, но не можех да рискувам живота му, заради упоритостта си. От енергията, която се излъчваше откъм Влад съдех, че той не би нападал, само за да ранява.

Без да споменавам, че не смятах да рискувам живота на приятеля си: блясъкът в очите на Боунс показваше, че и той също не би нападал, за да ранява.

Влад подръпна брадата си и изгледа смразяващо Боунс:

— Няма да забравя това.

Боунс се усмихна в открито предизвикателство:

— Определено се надявам, че няма да забравиш.

Ситуацията щеше всеки момент да премине към насилие. Подминах ги. Забравете за багажа ми: беше време да тръгвам.

— Идваш или не? — попитах Боунс докато излизах навън.

— Разбира се — отговори Боунс.

Не го изчаках, а поех ръката, която Менчерес учтиво ми подаде и закрачих ядно към това, което предположих бе колата им, е Фабиан по петите ни.

— Обожавам дома ти — каза Боунс на Влад на тръгване.

Отговорът, който той получи, ме накара да се зарадвам, че избрах да си тръгна. Ако те двамата се сбиеха, нямаше съмнение, че накрая ще оцелее само един.

Изчаках половин час след като потеглихме, преди да проговоря. Боунс ми бе подал чифт слушалки, веднага щом се качихме в колата. Бях ги надула достатъчно силно, за да бъде опасно. Проклета да бях, ако знаех къде отиваме сред всичкия този шум. Но най-накрая ги свалих, продължавайки да държа очите си затворени.

— Какво по дяволите си мислеше, че правиш? Влад можеше да те изгори до просто петно на пода си, ако не бях решила да тръгна с теб.

Боунс изсумтя:

— И за миг не съм се съмнявал в действията ти. Никога не си отхвърляла възможност да се направиш на герой, за да ме спасиш.

Копеле, помислих си, и се надявах, че бе стигнало до него високо и ясно. Каквито и мотиви да имаше Боунс, идвайки тази вечер, не беше заради романтичната причина да ме спечели отново — това поне бе ясно. Дали беше само вампирска териториалност? Дори и сам да не ме искаше, Боунс не желаеше и никой друг да ме притежава? Вероятно бе това. Е, не бях ничия собственост, както те с Грегор щяха да научат.

— Ще съжалиш за това — отговорих най-накрая.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?