В капана на времето [bg]

— О, той не е тук. — Правилно беше схванал погледа ми. — Той е мъртъв.

— Убил си го? — попитах твърде високо от притеснение. Няколко глави се обърнаха към нас, а Джейми ме хвана за лакътя и ме насочи към най-близките френски прозорци.

— По-тихо, сасенак. Не съм го убил. Исках — добави мрачно, — но не го убих. Умрял е преди две години от възпаление на гърлото. Джаред ми каза.

Поведе ме по една алея в градината, осветена от слуги с фенери, които стояха като истукани на пет ярда един от друг, като се започне от терасата чак до фонтана в края на алеята. Насред огромния басейн четири делфина плюеха струи вода над подразнен Тритон в центъра, който размахваше към тях тризъбеца си.

— Е, не ме дръж в напрежение — казах, щом се отдалечихме от хората по терасата. — Какво стана?

— Ами добре — отвърна примирено. — Сигурно си забелязала, че Анализ е доста красива?

— О, нима? Е, вероятно, сега като го спомена, май съм забелязала нещо такова — отвърнах мило и си спечелих остър поглед и крива усмивка.

— Аз не бях единственият млад мъж в Париж на това мнение, нито единственият, който си е изгубил ума по нея. Ходех като в мъгла, спъвах се по пътя. Чаках на улицата с надеждата да я зърна как излиза от дома си и се качва в каретата. Забравях дори да ям; Джаред каза, че палтото ми виси като на плашило и косата ми подсилвала приликата. — Ръката му разсеяно политна към главата и попипа сложния кок на тила му украсен с панделка.

— Забравил си да ядеш? Господи, положението е било тежко.

Той се засмя.

— И стана още по-тежко, когато тя започна да флиртува с Шарл Галоа. Всъщност тя флиртуваше с всеки — това не ми пречеше, — но когато го избра за кавалер на една вечеря, ми дойде в повече. Постоянно танцуваше с него и… е, накратко, сасенак, една нощ го хванах да я целува на лунна светлина на терасата в дома ѝ и му обявих дуел.

Вече бяхме стигнали до фонтана и седнахме на ръба, далеч от струите, които изригваха от дебелите устни на делфините. Джейми прокара ръка през тъмната вода, вдигна я и разсеяно се вгледа в сребърните капки, които се стичаха от пръстите му.

— Тогава дуелите бяха забранени в Париж — сега също. Но имаше места, винаги има такива места. Той трябваше да избере и избра едно място в Булонския лес. Близо до пътя на Седемте светци, но затулено от дъбове. Пак той избра оръжията. Аз очаквах пистолети, но той реши да са шпаги.

— Защо? Ти със сигурност си имал по-голям обхват. — Не бях специалист, но ми се наложи да узная това-онова относно стратегията и тактиката на фехтовката. Джейми и Мърто се упражняваха поне два пъти седмично, подскачаха из градината и кръстосваха шпаги, за искрено удоволствие на слугите, които тичаха по балконите да ги гледат.

— Защо избра шпаги ли? Ами защото беше много добър. Освен това явно реши, че мога да го убия неволно с пистолет, докато при шпагите щях да спра при първата капка кръв. Не смятах да го убивам. Само да го унижа. И той го знаеше. Не беше глупак нашият Шарл — добави Джейми и печално поклати глава.