Синовете на Спарта [bg]

Някои полкове изреваха предизвикателно към имперските войски в предвкусване на битката. Ревът им отначало се засилваше, но после се задави и започна да затихва, докато войниците не млъкнаха потресени. Редиците пред тях продължаваха да растат, докато не изпълниха сякаш целия свят. Никой не беше виждал толкова много войници на едно място, същинско море от човешки тела.

Кир беше довел сто хиляди перси и дванайсет хиляди гърци. Хиляди други стояха с ужас зад полковете. Следовниците от обоза започнаха постепенно да отстъпват. Бяха вървели безгрижно през зелените хълмове на Вавилон и след това в пустинята, черпейки увереност от силата на числеността си. Всичко това изчезна пред лицето на безчетното множество, което идваше да ги унищожи без никакъв шанс за милост. Онези, които бяха следвали Кир от Сарди, усещаха как стомасите им се свиват, как мехурите напират да се изпразнят и как по ребрата им се стича студена пот. Обземаше ги отчаяние.

Кир хвърли шлема си на един гвардеец и смуши коня си с пети. Инстинктът на водач му казваше, че хората му трябвала го видят. Той препусна през пясъка с разпуснати коси и развети знамена, следван от Парвиз и шестстотин конници. Не завъртя глава към войската на брат си, а предпочете да гледа редиците на онези, които бяха стигнали чак дотук с него. Те бяха неговите хора по начин, който беше труден за описване. Бяха заложили живота си на неговата дума. Това беше връзка, силна като семейната, а залогът бе по-висок от всеки друг.

Клеарх и гърците се бяха строили в дясното крило до Ефрат, за да не могат да бъдат атакувани отстрани или обкръжени. Кир спря в центъра и вдигна личното си знаме, сокол върху огромен правоъгълник от коприна, обсипан със скъпоценни камъни. Погледна наляво и надясно, горд от стотиците символи на полковете, кръвта и традициите на войската му, издигнати високо на копия, за да ги виждат всички.

От лявата му страна бяха наредени персийските полкове под командването на Арией. Кир пое центъра, където го очакваха хората му. Но докато слънцето изгряваше и той гледаше как войската на брат му приближава все повече и повече, той се вглеждаше за царския орел на Ахеменидите в центъра — и не можеше да го види.

Един пратеник тичаше с всички сили към него, плувнал в пот. Мина сред конете, приближи и се поклони толкова ниско, че почти изчезна под копитата на коня на Кир.

— Клеарх пита за последни заповеди, господарю. Каза да ти кажа, че и всички листа в гората не могат да надделеят над един меч.