Адвокат за милиони [bg]

Козловски се намръщи.

— И оттогава не сте чували нищо?

Бакстър поклати глава.

— Нищо.

— С кого разговаряхте тогава?

— Със специален агент Портър.

— Каква информация ви даде той?

Фин забеляза, че приятелят му много внимателно подбираше въпросите.

— Оскъдна — Бакстър изсумтя. — Само че Интерпол били предупредени, че някой ще се опита да продаде картините. Само това. Никаква друга информация, само молба да им дадем всякаква информация, която имаме, за това у кого сега са те. Честно казано, не знам как вие в полицията си вършите работата. Двайсет години минаха и от мен се очаква да ръководя музея, без да разполагам с основна информация? Дори не съм казал на борда за това, защото в миналото имаше толкова много разочарования. Ако разберат, че съм го скрил от тях, не мога да си представя какво ще ми се случи.

Фин погледна с възхищение Козловски. Той беше страхотен полицай, но с този талант щеше да жъне невероятни успехи и от другата страна на закона. Без да се налага да лъже, той съумя да измъкне огромно количество поверителна информация от Бакстър.

— Разбирам как се чувствате — каза Козловски и погледна към спящия в ъгъла старец. — Искате ли да продължим разговора някъде другаде?

Бакстър хвърли бърз поглед към зомбито и поклати глава:

— Не, тук е добре. Този там е Сам. Сам Бас. Той от памтивека работи като помощник тук. Музеят му даде пенсия преди две години, но той няма къде да ходи през деня. Затова го оставихме да се разпорежда. Той не би се разприказвал пред никого дори и да беше буден. Знае, че ако ми създаде неприятности, повече няма да го пусна да припари до музея. — Бакстър леко повиши тон: — Нали така, Сам?

Старецът изхърка и се намести на стола, след което отново се унесе в дрямка.

— Какво друго ще ми кажете? — попита директорът.

Козловски поклати глава.

— Не много. В края на краищата случаят е на ФБР. Те не споменаха ли нещо за възможна ирландска връзка?

Бакстър видимо се развълнува.

— Не, не са. Защо? Да не би да мислят, че има някаква връзка с Ирландия?

— Съжалявам, но щом те не са ви разкрили такава информация, аз още по-малко имам право да го сторя. Както вече казах на жената на гишето, ние фактически разследваме съвсем друго престъпление — нападение срещу една жена в Южен Бостън. Съществува подозрение, че нападателят може би е свързан по някакъв начин с извършителите на кражбата. Можете ли да ни кажете нещо, което да ни е от полза?

Бакстър се засегна:

— Не, разбира се, че не. Ако можех да помогна с нещо, мислите ли, че нямаше да го направя? Аз бях постъпил на работа в музея от няколко седмици, когато стана кражбата. Това е единственото петно върху репутацията ми.

Тонът му беше отбранителен и Козловски, усетил това, го погледна с присвити очи.