![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Откъдето започва всяко разследване — отговори бившето ченге. — От местопрестъплението.
Двайсет и седма глава
Фин се обади от колата. Понякога животът му на адвокат се отъждествяваше само от поредица неприятни телефонни разговори. „Молбата ви за пробация е отхвърлена. Съдията я намира за неоснователна.“ Или „Има проблем с този договор“. Целият му досегашен опит обаче не беше достатъчен да го подготви за сегашния му разговор.
— Девън — каза Фин и замълча. Не знаеше какво да каже.
— Какво има? — попита клиентът му.
Фин си пое дъх.
— Отвлякоха Сали. — Две думи. Той изрече само тези две думи.
— За какво, по дяволите, говориш? — попита Девън след около минута. — Как? Кога?
— Преди около два часа. Похитиха я след училище. — Чуваше как Девън с усилие си поема въздух, подобно на удавник, изваден от морето.
— Той ли беше?
— Да. Той ни се обади. Каза, че тя е добре, но ще я пусне само ако му дадем или картините, или теб.
— Казахте ли на ченгетата?
— Не. Той ни предупреди, че ако го направим, ще я убие. Тя ти е дъщеря. Ако кажеш да включим и полицията, ще го направим. Ти решаваш.
— Без ченгета — отговори Девън. — Той не блъфира. Ще я убие. Ще трябва сам да се оправям. Можеш ли да ме измъкнеш оттук?
— Вероятно. Приготвил съм молба за насрочване на ново съдебно заседание и мога да я подам още днес. След последното ти изпълнение гаранцията няма да е малка, но ще се съгласят.
— Не ме е грижа колко ще струва. Само ме измъкни.
— Той иска мен. Това е единственият шанс да я спася. Кога според теб ще насрочат заседанието?
— Той ще гледа дела утре. Ще се опитам да го насрочим за тогава.
— Направи го. Трябва да изляза оттук — Девън беше отчаян.
— Ще направя каквото мога. Делото няма да е лесно.
— Добре, Фин, тревожа се.
— Знам — отвърна адвокатът. И него го обзе чувство за вина. — Съжалявам, Девън. Не го очаквах. Изобщо не предполагах, че може да се случи подобно нещо.
— Ти не си виновен. Вината е само моя.
— Ще си я върнем — каза Фин с фалшива увереност в гласа.
— Ще си я върнем. — Девън беше още по-малко убеден в думите си и от него. — Ще се постарая да си я върнем.
Музеят „Исабела Стюарт Гарднър“ се намираше недалеч от болницата. Той заемаше половин пресечка по Фенуей Драйв, точно до колежа „Симънс“, близо до Музея на изящните изкуства и Североизточния университет. От другата страна на улицата, на изток, имаше малка градина, която беше последното природно свидетелство за блатата, покривали в миналото преобладаваща част от територията на запад от центъра на Бостън.
Фин никога преди не беше ходил в музея „Гарднър“ и беше изненадан от вида на сградата. Той познаваше по-големия Музей на изящните изкуства, с неговите извисяващи се йонийски колони и широко мраморно стълбище пред главния вход. Беше ходил и в градската библиотека с нейната внушителна неокласическа фасада, която се извисяваше от центъра на Копли подобно на гигантски мавзолей, Фин си мислеше, че подобна помпозност е задължителна за културните забележителности на един град. В „Гарднър“ нямаше нищо подобно. Отвън музеят не правеше никакво впечатление. Имаше сиво-кафяви стени и дебела метална врата, заради която поради липсата на представителност човек би си помислил, че сградата е някакво студентско общежитие.
Фин и Козловски влязоха в тъмното фоайе, купиха си билети за вход и отидоха право в основната част на музея. На влизане адвокатът се захласна пред огромната, висока три етажа, закрита градина със стъклен покрив, който позволяваше вътре да влиза цялата слънчева светлина през деня. По краищата на пода имаше засадена детелина и бръшлян, а в центъра, точно под стъкления покрив, имаше фина мозайка. От другата страна на остъклената градина беше изграден голям фонтан с фигури на змиорки. От двете страни на фонтана имаше по едно красиво изработено стълбище.
Из градината бяха разпръснати различни творби на изкуството — статуи без глави, урни, обелиски — които сякаш бяха нахвърлени в пространството хаотично. И въпреки това в разположението им имаше някакъв особен начин на подреждане, сякаш различността и хаотичността бяха от ключово значение. На втория етаж интериорът се допълваше от балкони и огромни мраморни прозорци.
— Чудно — отбеляза Козловски.