Адвокат за милиони [bg]

— Половината население на Бостън не заема длъжност, която дава пълен достъп до информацията за алармената система и охраната на музея. Музей, в който се съхраняват произведения на изкуството на стойност милиарди долари. Половината население на Бостън не се разхожда в костюми за по три хиляди долара.

— Да, костюмът му беше хубав. Не съм сигурен обаче дали е достатъчно, за да му се повдигне обвинение. — Фин отиде до една от празните рамки. Стените бяха покрити със зелена жакардова коприна, която се виждаше през празната, но прилежно окачена рамка. Ако човек не знаеше, че оттук е открадната картина, можеше да си помисли, че това е някаква художествена шега или уловка. — Иска ми се да беше останал още малко — добави той. — Имах няколко въпроса към него.

— Например какви?

— Например защо не са сменили празните рамки с други картини. Със сигурност имат и други произведения на изкуството, които събират прах някъде из мазетата на музея. Дори и да нямат, сигурен съм, че биха могли да купят. Празни рамки на мястото на откраднатите творби ми се струва ужасно.

Козловски сви рамене.

— Кой ги знае? Когато стане дума за изкуство и за богати хора, логиката не важи.

— Не могат да ги сменят — обади се някой зад тях. Гласът дойде като ехо от отвъдното, от другия край на залата, и отекна от стените и високия таван, Фин и Козловски се обърнаха.

Старецът продължаваше да седи на дървения си стол, но главата му вече не беше подпряна на стената, а стърчеше върху тънкия като сламка врат. Очите му бяха отворени, но все така хлътнали. Кожата, сива и потъмняла под очите му, вече не беше отпусната. Той бавно гледаше ту към Фин, ту към Козловски. — Не им е разрешено да махнат рамките.

— Защо? — попита адвокатът.

— Такава беше волята на госпожа Гарднър. — Акцентът на стареца беше необичаен. Бостънски по произход, но примесен. Твърдите гласни бяха характерни за жител на Осаути, Чарлстън или Дорчестър, но провлаченото изговаряне на гласните беше по-типично за висшата класа на Бостън. Сякаш старият акцент беше „пребоядисан“, но продължаваше да си личи.

Фин погледна към Козловски.

— Такава е била волята на госпожа Гарднър — повтори той и отново се обърна към стареца: — Защо?

Мъжът стана от стола и Фин си помисли, че наблюдава възкресение.

— Вие не знаете ли каква е историята на това място? — попита ги той.

— Не — отвърна адвокатът. — Не знам.

— А би трябвало. Ако искате да намерите картините, наистина би трябвало да я знаете. — Той ги изгледа предпазливо. — Затова сте тук, нали? Да откриете картините?