Адвокат за милиони [bg]

— Било е само един хляб — каза Фин.

Старецът го погледна.

— Замених честта и достойнството си за един хляб. Обикновено човек осъзнава тези неща чак когато порасне.

— И хванаха ли те? — попита Козловски.

Бас поклати глава.

— Не и полицаите. Побягнах от страх. Страхувах се да не ме хванат. Страхувах се да не се натъкна на някой по-едър и по-гладен от мен. Нямаше сигурно място, където да отида. Но когато минах покрай тази сграда, видях отворена врата. Вътре беше тъмно и ми се стори, че няма никого. Затова се мушнах вътре. Възнамерявах да остана известно време, колкото да изям хляба, не повече. Нямах никаква представа какво е това място. — Той беше стигнал до другия край и оттам влезе в следващата галерия.

— И какво стана? — попита Фин, следвайки странния старец в другата зала.

— Тогава видях нея — продължи Бас и посочи една картина на стената — портрет на жена. Беше красива, макар и да беше трудно да се каже със сигурност. Беше нарисувана в далечна перспектива, облегната на тъмен портал. Бялата й рокля се вееше около нея като булчински воал. Може би се усмихваше, но това беше загадъчна усмивка — като тази на Мона Лиза, но с повече чувственост. — Исабела Стюарт Гарднър. Госпожа Джак, както всички я наричаха. Тази картина е дело на художника Зорн.

Фин се приближи да огледа по-добре картината. Козловски беше до него.

— Не е ли красива? — попита Бас.

— Може би. Не мога да кажа — отвърна Козловски.

— Да, наистина е трудно да се каже — съгласи се старецът. — Доколкото разбирам, този начин на изобразяване е избран нарочно. Говори се, че госпожица Джак не е била красива в естетичния смисъл на думата. Чертите на лицето й били непропорционални, а портретистите — дори Саржен — я рисували размазано. Но фигурата й била великолепна. — Старецът му намигна дяволито. — Казват, че била забележителна в много отношения. Умряла е през двайсетте години, преди да открия това място, преди дори да се родя. Построила е сградата. Тухла по тухла, камък по камък, картина по картина. Казват, че този музей е единственият по рода си в света — музей, който представя идеята на един-единствен човек, при това жена. Помислете си само колко забележително е това предвид факта, че музеят е построен през 1903 година. Петнайсет години преди на жените да бъде разрешено да гласуват. Но тя е постигнала това. — Той описа полукръг с ръка. — Сградата е била проектирана според нейните изисквания, за да наподобява големите италиански палати във Венеция. Красотата му е концентрирана от вътрешната страна. Тя обиколила Европа и в продължение на три десетилетия се сдобила с най-големите шедьоври. После сама ги подредила в галериите. Затова не могат да махнат празните рамки. Преди да умре, тя ясно е изразила волята си нищо в музея да не се променя. Така тук продължава да живее нейният дух.