Адвокат за милиони [bg]

— Мислех си за това. Този тип е отчаян. Въпросът не е в парите, нещо друго го движи. Което означава, че е непредсказуем. Ченгетата и ФБР действат по стандартни учебници, които се базират на предсказуемостта на престъпника. Ако ги повикаме, той ще разбере и ще я убие, без да му мигне окото. Трябва да го пипнем сами.

— Как? Докато седях и те чаках, мислех за това, но нищо не можах да измисля.

— Няма да го търсим. Нямаме много време за това, а и той е достатъчно умен и се е затаил в някоя дупка, която никога не бихме могли да открием.

— Тогава какво ще правим?

Козловски отвори вратата на колата.

— Ще открием картините — отвърна той.

— Какво?

— Той иска картините. Защо тогава не му ги дадем?

Фин примигна в недоумение.

— Ами да бе, на теория звучи добре, на практика ми се струва малко нереалистично.

— Защо?

— Не знам. Може би защото всяка уважаваща себе си полицейска служба в света търси тези картини от двайсет години и досега никой не ги е открил. Тук не включвам журналистите, частните детективи, колекционерските къщи и всеки един иманяр с малко повече познания по изкуство.

— Ние обаче не сме ги търсили изобщо.

— Сигурен ли си, че не си малко самоуверен?

— Вероятно. Ти имаш ли по-добра идея? Може би така ще можем да контролираме ситуацията. Освен това ние имаме най-силните мотиви да ги открием.

— Откъде да знаем дали още са в Бостън? Най-вероятно са били продадени още преди много време и са изнесени от тази проклета страна.

Козловски поклати глава.

— Те са тук. Задникът е участвал в кражбата им преди почти двайсет години и той е тук сега. Не само това, ами ми се струва прекалено уверен, че някой знае нещо. Той е умен и е предпазлив. Достатъчно предпазлив, че да измъчва и убие хора и да не остави никакви следи. Тип като него не действа така безскрупулно безпричинно. Със сигурност знае нещо.

— Добре, логично е. Има обаче само един проблем. Според твоята хипотеза човекът, който изтезава и избива хора наред, е рационален и трезвомислещ. Тук теорията ти удря на камък.

— Може би, но ако искаме да си върнем момичето, трябва да направим такова предположение. Ако грешим, тогава сме прецакани. Той ще убие момичето, каквото и да направим ние.

Фин включи двигателя и го остави да поработи.

— Добре. Склонен съм да се съглася с теб. Но искам да знам нещо.

— Какво е то?

— На лична основа ли е? Заради това, което е сторил на Лиса ли е?

Козловски въздъхна.

— Той отвлече момичето. Дъщерята на наш клиент — момиче, за което всички ние се грижехме. Той нападна Лиса и за малко да убие детето ми, преди да се е родило. Какво по-лично искаш от това?

Фин го погледна в очите.

— Добре. Точно това исках да чуя. Та откъде ще започнем?