Адвокат за милиони [bg]

— Всичко, което би могло да ни е от помощ. Всичко, което знаете.

— Но аз не знам нищо. Говорил съм с полицията поне десетина пъти. Дадох им цялата информация, с която разполагам. Без резултат.

— Какво знаете за Бакстър? — попита Козловски. — Има ли вероятност той да е замесен?

Бас сви рамене.

— Не го познавам достатъчно добре. Понякога се държи като тиранин. С него никога не сме били приятели. Той ме търпи само защото съм тук от толкова дълго, че членовете на борда ме смятат за част от тази институция. Но неговите предателства са по-незначителни. Не знам дали би имал въображението да замисли нещо толкова голямо като обира. Освен това полицията го провери. Всички ни провериха.

— Беше облечен в хубави дрехи — обади се Козловски. — Скъпи дрехи. Откъде има пари за тях?

Бас погледна към оръфаните ревери на сакото си и на Фин му се прииска приятелят му да беше задал въпроса си малко по-тактично.

— Както сигурно предполагате, аз не знам много за модата и колко струват хубавите дрехи — отвърна старецът. — Никога не съм печелил повече от минимална заплата, така че за мен Бакстър винаги е бил богат и това не ме е учудвало.

— А не ви ли е разстройвало? — попита Козловски. — Не сте ли си казвали, че заслужавате повече уважение и може би повече пари?

За миг Фин си помисли, че Бас ще се обиди или ще се разсърди. Но старецът само се усмихна многозначително на Козловски.

— Може би няма да ме разберете, но ако не беше това място, щях да съм мъртъв, преди да съм навършил двайсет. Благодарение на музея прекарах живота си, обграден от красота и уют. Независимо кой ръководеше музея, никога не съм се чувствал пренебрегнат.