![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре. — Козловски беше като зашеметен. — Тя в съзнание ли е?
— Да, дойде в съзнание преди около двайсет минути. Не говори много. Полицаите искаха да я разпитат, но тя каза, че е много уморена. Останах с впечатлението, че първо иска да разговаря с вас и определено е разтревожена за бременността си.
— Мога ли да я видя?
Лекарят кимна към една врата в коридора.
— Тя е в стая номер 217. Аз ще дойда веднага щом апаратът се освободи.
Лиса лежеше, сложила ръце върху корема си. Главата ужасно я болеше и фактът, че едновременно се разкъсваше от множество разнопосочни мисли, не й помагаше. Не можеше да спре да мисли за Сали и тревогата й беше мъчителна. Беше отклонила молбата на полицая, когато той поиска да я разпита. Закри лицето си с ръце и му каза, че не може да се концентрира. Това беше истина. Каза му също, че не си спомня какво се е случило. Това беше лъжа. Трябваше да излъже. Трябваше й повече информация, преди да се обърне към полицията. Бостънската полиция беше тъп инструмент и тя не беше сигурна, че в момента й е необходим точно такъв инструмент.
Лиса беше толкова уплашена за бебето си, че чувстваше пристъпи на гадене. Странно беше, в началото не беше желала тази бременност. Когато гинекологът й каза, че е бременна, тя прие новината със смесени чувства. Сега обаче, когато по всичко личеше, че ще изгуби бебето, не можеше да си представи живота, без да износи детето — без да износи детето на Козловски. Тази мисъл я караше да се чувства като парализирана.
В стаята влезе Козловски. Той отиде право при нея и хвана дланта й. Тя едва сдържа сълзите си.
— Какво стана? — попита я той.
Тя избърса носа си със свободната си ръка и подсмръкна.
— Той беше — каза. — Ирландеца на Девън. Няма кой друг да е. Той отвлече Сали. — Сълзите й потекоха.
Козловски кимна.
— Чухме се с него. Каза, че ще я убие, ако не получи картините.
— Сигурно. Когато спрях пред училището, бях закъсняла с петнайсетина минути. Прекалено късно отидох. Може би ако не бях закъсняла…
— Той пак щеше да се добере до нея — отвърна Козловски. — Спомни си какво стори с Мърфи и Балик. Този тип не се спира пред нищо.
— Не искам да си мисля за това, което е направил.
Козловски замълча, после попита:
— Ти как си? Добре ли си?
— Така казват. — Тя погледна корема си. — Не знаят какво ще стане с бебето.
— Говорих с лекаря. Апаратът скоро ще се освободи. Дотогава няма да го мислим.
— Правилно. Няма смисъл да се тревожим. — Тя вдигна очи към него. Лицето му беше непроницаемо. В момента обаче напрежението му беше видимо и с просто око. Той леко стисна дланта й. — Може би не ни е било писано да бъдем родители — добави Лиса.
— Може би. — Той погледна през прозореца. Стаята гледаше на юг, към шосе 93, което продължаваше към Дорчестър и оттам към Саут Шор, към предградията с техните къщи с градинки и огради. Това беше свят на идилия и спокойствие, които те не познаваха. В момента тя мечтаеше за този свят с цялото си сърце и завиждаше на хората, които живееха там. — Но независимо от това ще се оженим — каза той след малко.
— Ако бебето е мъртво, няма нужда да го правим.
Той я погледна в очите. Не плачеше, за което Лиса мислено благодари на господ. Той не беше такъв. И тя не искаше той да бъде такъв.
— Не става въпрос за нужда — отвърна Козловски. — Аз искам да се оженим.
Тя въздъхна тежко и кимна. Вратата се отвори и в стаята влезе доктор Джефсън заедно с една сестра. Лекарят ги изгледа с любопитство, което Лиса отлично познаваше. И преди беше виждала подобни погледи: „Дали тези двамата са двойка наистина?“ Нея слабо я интересуваше какво си мислеха другите за тях. Важното беше само, че са заедно.
— Ултразвукът е свободен — каза лекарят. — Готови ли сте?
Лиса погледна към Козловски и отново леко стисна дланта му.
— Да — отвърна тя. — Готови сме.
Фин чакаше във фоайето на първия етаж. Дали не трябваше и той да се качи да види Лиса? При нормални обстоятелства никой не би го спрял да го стори. Тя беше много важна за него.
Нищо обаче вече не беше нормално. Досега не се беше чувствал като трето колело, придатък на Лиса и Козловски. Сега двамата бяха двойка и той си даваше сметка. Въпреки това не се държаха като двойка. Не вървяха хванати за ръце, както много други го правеха. Връзката им като че беше изградена върху нещо по-силно от взаимната зависимост. Като резултат неговото присъствие не беше в състояние да отслаби или развали тази връзка.