Адвокат за милиони [bg]

— Малко откачено ми се струва — каза Фин.

Бас се усмихна.

— Може би. Така са говорели много хора и още когато е била жива. Тя не се е вписвала напълно тук, в Бостън. Имала е по-космополитни възгледи за света и не се е съобразявала с по-консервативните викториански нрави. Казват, че отивала в зоологическата градина и извеждала на разходка лъвовете на каишка. Организирала тържества за творци на изкуството, философи, писатели. Обичала да прави нещата по нейния начин. Била феминистка преди още движението да придобие популярност и да стане модерно.

— И сигурно е била богата — отбеляза Козловски.

— Да, била е. Парите дошли от родителите й и от съпруга й. Въпреки това парите не правят една личност велика. Стореното от нея тук, в този музей, е велико. Превъзмогнала смъртта на сина си и на съпруга си. Имала не една и две големи мъки в живота си. Но никога не се предала и изляла цялата си душа в този музей. Затова и обирът е нещо повече от обикновено престъпление.

Фин погледна към Бас. Старецът се беше загледал в портрета на жената, едва ли не беше в някакъв транс.

— Вие знаете доста за нея — обади се адвокатът.

Бас се усмихна и насочи вниманието си към него.

— Би трябвало. Тук съм от повече от шейсет години. Онази нощ ме откри нощният пазач. Бях се свил на пода в тази зала, хлябът още беше под ризата ми. Уредникът още беше на работа. Пазачът поиска да извика полиция. И вероятно щеше да го направи, но уредникът го спря. Попита ме защо съм дошъл и аз му казах истината. Казах му всичко — за хляба, за улицата, за самотата. Никой преди не ми беше задавал такива въпроси. Излях пред него мъката и тъгата, натрупани през цялото ми детство. Тогава той ме попита защо още съм тук. Защо не съм си изял хляба и не съм си тръгнал. Без да се замисля, погледнах към картината на стената и отговорих: „Заради нея“. — Той отново погледна към картината. — Мисля, че ме разбра. Имах късмет, защото малцина на негово място биха ме разбрали. Той само кимна и ме попита дали искам да работя за нея. Казах му, че искам. Оттогава съм все тук. Вършил съм буквално всякаква работа. Започнах като чистач. Понаучих това-онова за електричеството, водопроводите и бояджийството и винаги помагах с каквото можех. Винаги съм я смятал за мой спасител и положих доста усилия, за да й се отблагодаря. Когато поотраснах, научих много за картините — за тяхната история и какви грижи трябва да се полагат за тях. Единственото, което исках, беше те да са в безопасност. И определено се провалих.