В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, така е — каза Теса. — Опитах се да накарам госпожа Ортън да ми обясни защо иска да направи това. Но за нея беше трудно и мъчително да говори. Наистина я съжалих.
— Какво каза Робърт Пуул? — обади се Ивет.
— Каза, че идеята не е негова и че Мери Ортън е решила да го направи, защото е важно за нея.
— Голям нахалник! — избухна Ивет, а после прехапа долната си устна и продължи с по-спокоен тон: — Какво още й казахте?
— Че се готви да предприеме важна стъпка и че трябва добре да си помисли. Вероятно съм й казала също, че ако лиши семейството си от наследство, завещанието може да бъде оспорвано в съда.
— И?
— Това беше всичко — отвърна Теса. — Те си тръгнаха и повече не се появиха.
— Вие шокирана ли бяхте? — попита Ивет.
Теса направи физиономия и поклати глава.
— Случвало ми се е преди. Но след първите няколко години, когато се наслушах какво говорят съпрузите за жените си, какво говорят съпругите за мъжете си и какво причиняват хората на семействата си, илюзиите ми се изпариха. Понякога ми се струва, че насреща си имам огромни страховити машини, чиито части се разпадат, и единственото, което мога да направя, е да ги залепя с тиксо и да се надявам, че ще издържат още известно време.
— Какво е впечатлението ви за Робърт Пуул? — попита Ивет.
— Вече ви казах. Въпреки че беше мил и любезен и Мери Ортън очевидно му се доверяваше, имах усещането, че нещо при него не е както трябва. Направих, каквото можах, но, разбира се, бях наясно, че той може да намери друг колега, който да изготви завещанието, или дори че могат да го изготвят двамата и да го узаконят пред произволно избран свидетел. Все пак, има някакви граници за това, какво можеш да направиш за хората.
— Какво си помислихте, когато ви казахме, че е бил убит?
— Не разбирам какво точно имате предвид — отвърна Теса. — Естествено, че съм шокирана. Трудно ми е да повярвам, че това се е случило.
— Защо, според вас, се е случило?
— За Бога, как бих могла да знам? Не ми е известно нищо за живота му.
— Но сте го видели жив — каза Ивет. — А ако е постъпил по същия начин не с когото трябва?
— Възможно е — съгласи се Теса. — Но аз имах една-единствена среща с него и после забравих за нея, докато днес не ми я припомнихте. Не мога да ви кажа нищо по-конкретно, което да хвърли светлина върху убийството му, ако очаквате това от мен. Какво мислят близките на Мери Ортън?
— Разгневени са — каза Фрида.
— Не съм изненадана.
— Повечето хора смятат, че е бил чаровен — продължи Фрида. — Вие бяхте ли очарована от него?
Теса отново се усмихна леко.
— Не. Вероятно заради обстоятелствата, при които се срещнахме, не бях очарована.
Ивет се изправи.
— Благодаря ви, госпожице Уелс. Засега това е всичко.
Фрида стана от стола си.
— Искам да попитам нещо Теса — обясни тя. — Няма нищо общо с разследването. След малко ще сляза при вас. — Ивет изгледа строго Фрида, която добави кротко:
— Изобщо няма да се бавя.
Ивет се обърна и излезе. Фрида чу тежките й стъпки надолу по стълбите. Теса я погледна загрижено.
— Всичко наред ли е?
— Лека непоносимост. Назначиха ме съвсем наскоро.
— На каква длъжност ви назначиха?
— Добър въпрос. Но аз исках да ви попитам нещо съвсем друго. Стана ми интересно, когато говорехте за начина ви на работа. За това, че се докосвате до тайните на хората и ги съветвате…
— Не употребих думата „съветвам“.
— Както и да е. Снаха ми е в много лоши отношения с бившия си съпруг, моя брат, и се нуждае от юридически съвет как да се справи със ситуацията.
Теса се облегна назад и скръсти ръце.
— Вие на чия страна сте в този спор?
— Не съм сигурна дали изобщо съм на нечия страна — отвърна Фрида. — Но ако тримата сме във въздушен балон и трябва да изхвърля единия от двамата, това ще бъде брат ми.
Теса се усмихна.
— Аз също имам брат. Мисля, че ви разбирам.
— Занимавате ли се с подобни проблеми?
— Това е част от работата ми.
— Естествено, ще ви платим като всички останали клиенти, съгласна ли сте да поговорите с нея? — продължи Фрида.
— Да, ще поговоря с нея.
Когато излезе навън, Фрида видя, че Ивет и другият полицай разговаряха, облегнати на колата. Ивет изгледа Фрида, която веднага почувства струящата от нея враждебност.
— Добре се справихте — каза тя през зъби. — Но по-добре оставете детективската работа на нас, ясно?
28
— Знам какво си мислите.