![Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/1/tihiyat-palach-bg-download.jpg)
Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
Повдигнах торса. Огледах ръцете и дланите и когато стигнах до врата, напипах с показалеца си раната на тила, през която куршумът бе влязъл и бе отделил мозъка му от всичко останало у него. Малка входна рана, не по-голяма от илик, но беше равносилна на гръмване на трансформатор, с което токът моментално спира. Той не бе разбрал какво се е случило. Не е имало предупреждение, нито миг страх и болка.
— Поне убиецът е бил милостив — казах на Бентън.
— Не е това причината — отвърна ми той. — Не се е опитвал да бъде милостив, а практичен. Всичко става лесно и ефикасно, освен това се е фукал със забележителните си способности. Този човек иска да му се възхищаваме и да се страхуваме от него.
— Е, няма да получи нито едно, нито другото, поне не и от мен. — Притиснах пръсти към областта на гърдите, от която бе изваден целият куршум.
Нямаше подуване, нито синина или каквато и да е друга реакция на тъканите. Когато куршумът е пронизал белия дроб и гръдната стена, Нари вече е бил мъртъв. Взех скалпел от количката, срязах шевовете на Y-образната инцизия и пак го отворих. Миризмата беше силна и противна. Бръкнах с две ръце и вдигнах тежката пластмасова торба от кухината. Тя беше прозрачна, пълна с разрязани органи и кървава течност. Сложих я в мивката. Върнах се пак на тила му и пъхнах ръце под раменете. Ан ми помогна да го обърнем настрани.
Катетърът лесно влезе във входната рана в основата на черепа му. Продължавах да го пъхам и леко да коригирам посоката му, когато усещах съпротивление от ребрата, но не и от органите, които бяха извадени. Внимавах да не го натискам прекалено силно и най-накрая спрях. Върхът на катетъра излезе от малкия срез на гърдите, който Люк бе направил, когато е вадил куршума.
Обърнах пак тялото по гръб на количката и се отдръпнах. Търсех най-доброто решение на важен проблем. Трупът вече беше вкочанен. Да се опитвам да го сгъна в областта на седалището и таза, щеше да бъде като да извивам желязо. Мускулите щяха да започнат да се отпускат след няколко часа и да са напълно гъвкави до сутринта, но аз не можех да чакам.
— Ще ми трябва помощта ти — казах на Бентън. След това се обърнах към Ан: — Трябва ми табуретка, на която да стъпя, и камера. Но първо да го зашием както си беше.
29.
Половин час по-късно се движех в черно ауди R8 със странично охлаждане на двигателя. Ръмженето на десетцилиндровия му двигател привличаше погледите на хора, които харесваха мощните коли и на които не им пукаше колко струват и дали смучат бензин като зажаднял алкохолик.
Бентън бе започнал да попива екстравагантността, с която Луси се движеше през живота. Не че и преди не обичаше скъпото и екзотичното, но не се набиваше на очи, докато шефът му във ФБР не се самоуби миналата година. Не беше нито жалко, нито тъжно, а заслужен край на живот, пълен със злоупотреба с власт и съзнателно унищожаване на невинни хора. Точно така го приемаше и Бентън. Показа съчувствие само към семейството, което Ед Гранби бе напуснал.
Когато бяхме насаме, на съпруга ми не му пукаше какво е накарало шефа на бостънското подразделение на ФБР да заключи вратите на къщата си и да се обеси. Не му пукаше и че не му пука и това отношение започна да прониква цялата му психика. Реши, че ще прави каквото си иска. Казваше каквото му е на устата, купуваше си каквото му хареса, подаряваше каквото му хрумне и се държеше егоистично, защото смяташе, че има право. Критиците и съдниците да вървят по дяволите.
Криза на средната възраст би била друго обяснение за това поведение, но то не би било точно. Гранби маниакално се бе опитвал да унищожи кариерата на Бентън и да заличи стореното от него. Той се опитваше да изтиква и мачка хората и накрая завърши на въжето. Това беше справедливост, за която повечето хора тайничко си мечтаеха, но никога не изричаха на глас, и Бентън се почувства освободен по някакъв начин. Лошите хора рядко усещат каква съдба ги очаква, а добрите никога не побеждават, защото пораженията надхвърлят наказанието, ако изобщо има наказание. Затворът и дори смъртното наказание не могат да поправят сексуалните издевателства или масовите убийства, нито да върнат дете, насилено и убито от педофил. Бях чувала тези мрачни забележки толкова пъти, че престанах да слушам. Бентън някога беше циничен, но вече не.
Сега беше в Източен Кеймбридж, въоръжен и опасен, с дизайнерски слънчеви очила, кобур под сакото, и караше с една ръка на волана. На ръката му имаше гривна от кожа и титан. Зави с мощната си кола наляво по Бент Стрийт и смени предавката. Двигателят ръмжеше като дракон.