Гробовни тайни [bg]

А Монк очевидно знаеше много добре.

— Знаехме за съществуването на мините, но не смятахме, че е възможно да се крие в някоя от тях — сподели с мен Лукас. — Монк е самотник, прекарвал е голяма част от времето си сред тресавището, но доколкото знаем, не е имал никакъв опит като пещерняк. А, повярвай ми, тези изоставени мини са много опасно място. Човек не трябва да влиза в тях, освен ако ги познава добре.

— Значи никой не е проверявал в подземните галерии?

— Съвсем бегло, колкото да ги отхвърлим като възможност. Претърсихме по-големите, след като момичетата изчезнаха, за да се уверим, че Монк не е изхвърлил труповете им там, но не влязохме вътре. Накарахме кучетата да подушат около входовете на мините, за да разберем дали Монк е бил там. Не открихме нищо и с това всичко приключи. — Лукас изду бузи. — Ако Монк е навлязъл вътре, само Господ знае къде се намира в момента. Някои от тези мини са на повече от двеста години и съм сигурен, че далеч не всички галерии са отбелязани на картата. Монк може да влезе през един отвор и да излезе Бог знае къде.

Това прозвуча стряскащо.

— Има ли мини близо до Падбъри?

— Падбъри ли?

— Софи живее там.

— Ами да погледнем. — Лукас разгъна картата и проследи пътя с късия си дебел пръст. — Няма нищо наблизо. Най-близката е Катърс Уил, тя е на около три мили, но е запечатана.

Бях доволен и на това, макар че след убийството на Уейнрайт вече нищо не беше сигурно. Огледах от колата къщата на Софи — наоколо имаше само дървета и поля, най-близкото населено място беше на няколко километра от тук.

Чудесно е да живееш в самотна къща сред природата, стига наоколо да не се навърта някой убиец психопат.

Заключих колата, бутнах портата, която изскърца, и тръгнах по пътеката. Въздухът беше свеж след дъжда, миришеше на земя и мокра трева. Този път светлините от прозорците осветяваха всичко наоколо, само огромната пещ тъмнееше встрани. Спрях пред входната врата, поех си дълбоко въздух и почуках.

Мина известно време и тъкмо щях да почукам втори път, когато чух тракането на веригата. Вратата се открехна и в отвора се появи лицето на Софи. Тя затвори, последва нов тропот и след миг отвори отново.

Софи тръгна надолу по коридора, без да ми каже нито дума. Докато затварях и заключвах вратата, чух, че кълца зеленчуци в кухнята. Изгледите не са никак добри. Събух калните си ботуши, закачих якето си на закачалката и я последвах в кухнята.

Сигурен ли си? Вече не можех да бъда сигурен на какво е способен Тери. Все пак бруталният начин, по който е бил убит Уейнрайт, дори храчката на пода говореха, че затворникът е най-вероятният извършител.

Което поставяше друг проблем. Поех дълбоко въздух.

— Смятам, че трябва да премислиш и да се преместиш някъде другаде, докато бурята отмине.

Софи упорито стисна устни.