![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
В деня, когато навърши 15, тя разговаря с него.
— Ще ги махна, Чико — каза му. — Обещавам.
— Запази ги — кимна сериозно Чико. — Едно трябва да разбереш, Магда — добави той. — Ти си дар Божи за нас, мъжете, и не е наша работа да променяме това, което Той ни е дал.
— Окей тогава — отвърна Магда.
Десет години по-късно срещна Франк Мотоеле, 30. Тръгваше си от смяната в шест сутринта и макар да имаше нужда от сън в своето си легло, го последва в дома му.
— Дали госпожица Магда не иска да си направим бебенце? — попита той, вдигнал към нея поглед от вглъбяването в себе си, и я качи на леглото си, за да може да гледа право в очите ѝ, без да се налага да превива врат.
— С удоволствие — отвърна Магда. — Само обещай да внимаваш.
— Обещавам — отговори Франк Мотоеле. — Никога няма да те изоставя — добави.
Понеже огънят ми гори най-силно тук, в Далечния север, си каза.
Франк Мотоеле бе кенийско дете от дом за сираци. Бе срещнал родителите си преди двайсет и пет години. Татко Гунар, дърводелец от Бурленге, получил назначение по проект за хотел, който „Сканска“ разработвала в Кения, взел със себе си съпругата Ула, останали две години. Прибра Франк от дома в седмицата преди да се върнат в Швеция.
— Но какво ще правим с цялата документация — учуди се Ула. — Не трябва ли най-напред да уредим нея?
— Ще се оправим — отвърна дърводелецът Гунар Андершон.
Сви широките си рамене и отведе жената и синчето у дома.
На летище „Арланда“ им се наложи да останат 24 часа, но в крайна сметка и това се уреди, та им разрешиха да се върнат в Бурленге.
— Онова бялото навън е сняг — обясни Гунар Андершон, посочвайки през прозореца на колата под наем. — Snow — поясни той.
— Snow — повтори Франк с кимване.
Като по склоновете на Килиманджаро, помисли си, понеже милата му госпожа от дома за сираци вече бе разяснила. При това бе показала и картинки, та беше лесно да го разпознае, макар и едва петгодишен. Като бял сладолед, и то колкото си поискаш, мислеше си той.
В деня, когато навърши 18 години, Франк Андершон проведе разговор с татко Гунар. Обясни му, че искал да си върне първоначалното име. Да промени Андершон на Мотоеле.
— Ако за теб е окей — каза му Франк.
— Съвсем окей е — отвърна Гунар. — Отречеш ли се от произхода си, отричаш и самия себе си.
— Значи е съвсем окей? — попита Франк, колкото да е сигурен.
— Стига никога да не забравяш, че аз съм баща ти — рече му Гунар.
— Чукала си се с Франк, а — констатира Сандра Ковач на следващия ден, докато чакаха в гаража бившето сираче от Найроби, което вече закъсняваше 15 минути за смяната им.
— Да — кимна Магда.
— Страхотно — въздъхна Сандра Ковач. — Да не ти пука — добави тя. — Един път не е нищо — каза ѝ, тъй като бе дъщеря на Янко Ковач, та навярно битуваше на съвсем различна планета от Магда Ернандес.
— Той иска да си направим деца — отвърна Магда.
— Мислех, че ще започваш при нас в наблюдението, а? — попита дъщерята на Янко. — Поне така каза Линда, като говорих с нея.
— Ами той така ми каза — отвърна Магда.
— Щом го е казал, значи е сериозен — отвърна Сандра.
А с мен не поиска дечурлига, си каза.
— Обясних му, че за всичко си има време.
— И той как го прие?
— Като всички романтични натури — усмихна се Магда. — И сексисти — добави с още по-широка усмивка.
— А така — отвърна Сандра.
55
Още в събота сутрин Грислунд, 36, разкри сърцето си пред комисар Йорма Хонкамяки, 42, началник по акциите в групата за наблюдение на Тойвонен, иначе заместник-директор на Отдела за борба с размирици на стокхолмската полиция.
Сърце, което вече зееше широко отворено, тъй като три дни по-рано го бе разкрил пред стария си другар Фредрик Окаре, 51, отговорник за дисциплината в „Ангелите на ада“ в Солна. Същия Окаре, който бе заслепен от ярост, когато прекрачи прага на работилницата му, та какъв избор всъщност му оставаше на него, автомонтьор и баща на две деца, помисли си Грислунд.
— Окей, Грислунд, ако не искаш да изпиеш този леген, предлагам ти да ме светнеш къде да намеря малкия Назир — заяви Окаре и за да подчертае думите си, ритна въпросния леген, та съдържанието му се разплиска по старателно изтъркания бетонен под.
Грислунд му разказа всичко. Той бе прост човечец, но поне схващаше, щом се наложеше да избира страна. Грислунд, разбира се, не се казваше Грислунд8. Дори бе благородник. Беше кръстен Стиг, на баща си, и Свинхювуд, на майка си, понеже тя бе отказала да се нарече Нилсон по фамилията на таткото. Нейното щастие и нещастието на сина ѝ — за съжаление, въпреки изтънчения си произход тя не разполагаше с пукната крона, която да смекчи ударите по нейното чедо.
8
Grislund — свенска дъбрава; Svinhuvud — свинска глава