Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
След уводните целувки по бузите между старите приятели ГеГура подхвана формалностите.
— Моят много близък приятел Еверт Бекстрьом, а това е изключително очарователната ми приятелка Татяна Торен. Бивша съпруга на един от старите ми бизнес контакти, който някак си не съзнаваше кое е най-доброто за него — поясни той.
Че какво ще правят такива като вас с такава като нея, помисли си Бекстрьом. Протегна ръка за мъжко ръкостискане и ѝ предложи своята усмивка тип Клинт Истуд.
— И ти ли се интересуваш от изкуство, Еверт? — попита Татяна Торен веднага щом ГеГура издърпа стола ѝ и тя разположи добре заформените си задни части на точната височина, та Бекстрьом да може да се наслади на щедрото ѝ деколте от точния ъгъл.
— Полицай съм — отвърна той със строго кимване.
— Полицай, Божке, колко вълнуващо — Татяна ококори големите си тъмни очи. — Какъв вид полицай си?
— Разследвам убийства, тежки криминални случаи, комисар — отвърна Бекстрьом. — Не се меся в останалите неща. — А Клинт да ми диша прахта, помисли си.
После правиха компания на Татяна, докато засищаше най-вълчия си глад с един-единствен сандвич със сьомга и чаша шампанско, докато същевременно бе посветила 90% от вниманието си на Бекстрьом.
— Божке, колко вълнуващо — повтори тя и се усмихна със своите червени устни и бели зъби. — Никога досега не съм срещала истински разследващ убийства. Само съм ги гледала по телевизията.
Бекстрьом ѝ предостави обичайната извадка смесени героични подвизи от съдържателния си живот на легендарен полицай. Суперсаламът вече се бе размърдал, а започнеше ли веднъж, нямаше обуздаване.
ГеГура поднесе извиненията си веднага щом плати сметката. На неговата възраст човек се нуждаел от нощната си почивка. После Татяна и Бекстрьом се намърдаха в нощния клуб „Кафе Опера“ непосредствено до ресторанта и обърнаха по още няколко питиета за допълнително разпалване. Че за какво са ми, помисли си Бекстрьом, понеже суперсаламът определено бе живнал. Голям късмет, че не съм гол с бейзболна шапка на главата, мина му през ума и се наведе над бара. Щях да изглеждам като тъпо Р, помисли си той, напрегна мощния си гръден кош и глътна шкембето.
— Охо, господин комисар — възкликна Татяна и погали ризата му отпред на гърдите. — Това май не са обикновени плочки.
Татяна живееше в малък двустаен на Юнгфрюгатан7 в Йостермалм. Момичето явно има и чувство за хумор, помисли си Бекстрьом, който остана без панталон още в антрето, от другото се отърва по пътя към спалнята ѝ и стана като обикновено Т, щом най-сетне я тръшна на просторното легло. Там се запозна най-обстойно с положението по стандартната процедура на първи пристигнал на местопрестъплението патрул. Бекстрьом пъшка и ръмжа, а Татяна изпищя с цяло гърло. После той смени позицията и я повози нагоре-надолу поне километър, преди мигът отново да настъпи.
След това заспа, а когато най-сетне се събуди за живот, слънцето вече се издигаше високо на синьото небе над Юнгфрюгатан. Татяна го покани на закуска. Даде му телефонния си номер и го накара да обещае, че ще се видят отново, щом тя се прибере от ваканцията си в Гърция.
52
В петък следобед криминален комисар Ян Левин от Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция се завърна от разследване в Йостерйотланд. Отиде право у партньорката си Ана Холт, а когато пъхна ключа в бравата, тя вече го чакаше. Протегна ръка към него:
— Хубаво е отново да си у дома, Ян.
Гадже и полицейски началник, помисли си Ян Левин, когато седна на дивана и разлисти целия куп книжа, които тя му връчи. Убийство, опит за убийство, нападение на инкасо автомобил, убийство на един от замесените извършители, после убийство на стар алкохолик и за капак още едно — на вестникарчето, дето го намерило. И какво общо има това с Ана и мен, си каза.
— Какво мислиш, Ян? — попита го Холт и се примъкна по-близо до него.
— Какво казва Тойвонен? — попита на свой ред Левин.
— Няма представа — изкикоти се Ана Холт.
— Така ще да е — Левин ѝ се усмихна. — И аз също.
— Не изглеждаш особено заинтригуван — отбеляза Холт, взе от него листовете и ги остави на масичката.
— Мислите ми са заети с друго — отвърна Левин.
— Заети са с друго?
— Прекарах близо половин час в дома на най-красивата жена на този свят — Левин погледна ръчния си часовник да провери, — получих целувка, прегръдка и тлъста камара листове, които тя ми натресе. Седим заедно на дивана. Аз чета. Тя ме гледа. Много ясно, че мислите ми са заети с друго — Левин кимна на Холт.
7
Ул. „Девица“ — Б.пр.