Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 130
Перейти на страницу:

След уводните целувки по бузите между старите приятели ГеГура подхвана формалностите.

— Моят много близък приятел Еверт Бекстрьом, а това е изключително очарователната ми приятелка Татяна Торен. Бивша съпруга на един от старите ми бизнес контакти, който някак си не съзнаваше кое е най-доброто за него — поясни той.

Че какво ще правят такива като вас с такава като нея, помисли си Бекстрьом. Протегна ръка за мъжко ръкостискане и ѝ предложи своята усмивка тип Клинт Истуд.

— И ти ли се интересуваш от изкуство, Еверт? — попита Татяна Торен веднага щом ГеГура издърпа стола ѝ и тя разположи добре заформените си задни части на точната височина, та Бекстрьом да може да се наслади на щедрото ѝ деколте от точния ъгъл.

— Полицай съм — отвърна той със строго кимване.

— Полицай, Божке, колко вълнуващо — Татяна ококори големите си тъмни очи. — Какъв вид полицай си?

— Разследвам убийства, тежки криминални случаи, комисар — отвърна Бекстрьом. — Не се меся в останалите неща. — А Клинт да ми диша прахта, помисли си.

После правиха компания на Татяна, докато засищаше най-вълчия си глад с един-единствен сандвич със сьомга и чаша шампанско, докато същевременно бе посветила 90% от вниманието си на Бекстрьом.

— Божке, колко вълнуващо — повтори тя и се усмихна със своите червени устни и бели зъби. — Никога досега не съм срещала истински разследващ убийства. Само съм ги гледала по телевизията.

Бекстрьом ѝ предостави обичайната извадка смесени героични подвизи от съдържателния си живот на легендарен полицай. Суперсаламът вече се бе размърдал, а започнеше ли веднъж, нямаше обуздаване.

ГеГура поднесе извиненията си веднага щом плати сметката. На неговата възраст човек се нуждаел от нощната си почивка. После Татяна и Бекстрьом се намърдаха в нощния клуб „Кафе Опера“ непосредствено до ресторанта и обърнаха по още няколко питиета за допълнително разпалване. Че за какво са ми, помисли си Бекстрьом, понеже суперсаламът определено бе живнал. Голям късмет, че не съм гол с бейзболна шапка на главата, мина му през ума и се наведе над бара. Щях да изглеждам като тъпо Р, помисли си той, напрегна мощния си гръден кош и глътна шкембето.

— Охо, господин комисар — възкликна Татяна и погали ризата му отпред на гърдите. — Това май не са обикновени плочки.

Татяна живееше в малък двустаен на Юнгфрюгатан7 в Йостермалм. Момичето явно има и чувство за хумор, помисли си Бекстрьом, който остана без панталон още в антрето, от другото се отърва по пътя към спалнята ѝ и стана като обикновено Т, щом най-сетне я тръшна на просторното легло. Там се запозна най-обстойно с положението по стандартната процедура на първи пристигнал на местопрестъплението патрул. Бекстрьом пъшка и ръмжа, а Татяна изпищя с цяло гърло. После той смени позицията и я повози нагоре-надолу поне километър, преди мигът отново да настъпи.

След това заспа, а когато най-сетне се събуди за живот, слънцето вече се издигаше високо на синьото небе над Юнгфрюгатан. Татяна го покани на закуска. Даде му телефонния си номер и го накара да обещае, че ще се видят отново, щом тя се прибере от ваканцията си в Гърция.

52

В петък следобед криминален комисар Ян Левин от Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция се завърна от разследване в Йостерйотланд. Отиде право у партньорката си Ана Холт, а когато пъхна ключа в бравата, тя вече го чакаше. Протегна ръка към него:

— Хубаво е отново да си у дома, Ян.

Гадже и полицейски началник, помисли си Ян Левин, когато седна на дивана и разлисти целия куп книжа, които тя му връчи. Убийство, опит за убийство, нападение на инкасо автомобил, убийство на един от замесените извършители, после убийство на стар алкохолик и за капак още едно — на вестникарчето, дето го намерило. И какво общо има това с Ана и мен, си каза.

— Какво мислиш, Ян? — попита го Холт и се примъкна по-близо до него.

— Какво казва Тойвонен? — попита на свой ред Левин.

— Няма представа — изкикоти се Ана Холт.

— Така ще да е — Левин ѝ се усмихна. — И аз също.

— Не изглеждаш особено заинтригуван — отбеляза Холт, взе от него листовете и ги остави на масичката.

— Мислите ми са заети с друго — отвърна Левин.

— Заети са с друго?

— Прекарах близо половин час в дома на най-красивата жена на този свят — Левин погледна ръчния си часовник да провери, — получих целувка, прегръдка и тлъста камара листове, които тя ми натресе. Седим заедно на дивана. Аз чета. Тя ме гледа. Много ясно, че мислите ми са заети с друго — Левин кимна на Холт.

вернуться

7

Ул. „Девица“ — Б.пр.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)