![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
В някой от най-гадните шибани дни, когато по прозорците на ареста на Круноберг дъждът плющи, сто на сто ще се видим отново аз и ти, си каза той, понеже въпреки външния си вид посвещаваше почти цялото си свободно време на писането на стихове.
— Тук — установи вторият пазач след бърз преглед на списъка си.
— Май ми се стори, че те познавам — отбеляза първият, направи усилие да се усмихне и отстъпи настрана.
— Засега не се брои — отвърна Мотоеле и го изгледа, вглъбен в себе си.
Някой ден с теб ще се срещнем, помисли си той. Дотогава ще съм срещнал мнозина други като теб.
Мамка му, какъв гнусар, помисли си охранителят, докато го гледаше да влиза в заведението.
— Видя ли мацето на негъра?
— Главата си залагам, че тая е от хиените, дето изяждат жертвите си живи — поклати глава колегата му.
Не беше никак трудно да открият братята Ибрахим и братовчед им. Бръснатата глава на гиганта Талиб лъщеше като фар в претъпканото помещение.
— Да се разделим — каза Франк и се усмихна, сякаш бе изрекъл нещо съвсем различно.
Магда Ернандес също се усмихна. Килна глава и изплези върха на езичето си, за да го подразни.
Теб бих могъл да те излапам жива, помисли си Мотоеле и се загледа след нея. Дали малката госпожичка Магда не иска да си направим бебче?
Пет минути по-късно тя се върна. При това си бе сложила големите слънчеви очила въпреки мрака в помещението.
— Здрасти, Франк — Магда погали ръката му, понеже всички мъжки погледи в непосредствена близост вече щъкаха по червения ѝ топ, червените ѝ устни и белите ѝ зъби.
— Мисля, че имаме проблем — съобщи Магда, обгърна тила му с ръка и зашепна в ухото му.
— Окей — отвърна Франк. — Смени се със Сандра. Говори с Линда и виж дали не можем да домъкнем някой читав фотограф.
— Тогава доскоро, мили — сбогува се Магда, изпъна се на тънките си глезени и лекичко го целуна по бузата.
54
Сандра Ковач, 27, беше имигрантско чедо от Тенста. Баща ѝ бе сърбин с прекадено космат торс и бе зарязал майка ѝ, когато Сандра беше на две годинки, създавайки проблеми на щерка си седемнайсет години по-късно, когато кандидатства в Полицейската академия в Солна.
— Предполагам, съзнавате, че Сандра Ковач е дъщеря на Янко Ковач — отбеляза докладващият полицай и се усмихна нервно на председателката на комисията по приема.
— Никога не съм вярвала в наследения грях — отвърна тя. — А впрочем с какво се занимаваше твоят баща? — изгледа тя полицая с любопитство.
— Беше селски свещеник.
— Подозирах го — отвърна му.
В деня, когато Сандра Ковач завърши полицейската академия, един спортен тип на около 40 години позвъни на вратата на студентската ѝ стаичка в Бергсхамра. Колега, помисли си Сандра. Бъдещ колега, помисли си, понеже тези подробности бяха съществени, и макар да бе само по халат и тъкмо започваше да се подготвя за вечерното парти с всички колеги от випуска, тя отвори вратата.
— Какво има? — попита Сандра Ковач, като за всеки случай постегна колана на халата си.
— Има, има — отвърна спортният тип, усмихна се приветливо и показа значката си. — Казвам се Викландер. Работя в Държавна сигурност. Всъщност съм комисар.
— Surprise, surprise — отвърна Сандра Ковач.
И следващата седмица тя самата започна работа там. Пет години по-късно последва шефа си в Кралския криминален отдел, тъй като висшият им началник бе станал още по-висш и пое отговорността за националната криминална полиция, спецчастите, хеликоптерите, международната дейност и всичко друго, което бе секретно и спадаше към държавната сигурност, както и останалото, което все още беше публично.
— Идваш с мен, Викландер — каза му Ларш Мартин Юхансон точно преди повишението му да бъде огласено (и дори не прояви признаци на неадекватност).
— Може ли да взема и Сандра? — попита Викландер.
— Щерката на Янко?
— Да.
— Идеално — отвърна Юхансон, който си бе далновиден по природа.
Магдалена Ернандес, 25, беше имигрантско чедо от Чили. Родителите ѝ се принудили да бягат презглава посред нощ, когато Пиночет завзе властта и насъска слугите на диктатурата да убият избрания от народа президент Салвадор Алиенде. Дълго пътешествие, започнало пеша през границата с Аржентина и приключило едва когато стигнали толкова на север, колкото изобщо е възможно за кореняци от Валпараисо, Чили.
Магда бе родена и израсла в Швеция. Като навърши 12, всички мъже, които срещаше, вече не я поглеждаха в очите — те веднага свеждаха поглед към гърдите ѝ. Всички мъже между 7 и 70, а брат ѝ, седем години по-голям, ежедневно си окървавяваше ръцете в битки за нейна защита по същата причина.