![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Назир и Токарев побегнали след престрелката на „Брума“. Карали половин километър. Изоставили буса си на двайсет метра от входа на светая светих на Ангелите. Клубното им помещение беше почти стена до стена със сградата на летището.
Неизвестно защо. Понеже през страничното стъкло все още се виждали кълба червен дим? Понеже искали да се погаврят с конкурент? Понеже тъкмо били намерили свободно място за паркиране? Назир сглупил да си свали маската от лицето още докато търчал покрай един от многото помощници на Окаре на две-три пресечки оттам, а сирените вече виели в далечината.
— Назир — обобщи Грислунд — кара като шибан джигит.
— Малкият Назир — рече Хонкамяки.
Чудя се само колко пари се е принудил да кихне гадният му по-голям брат, за да му уреди храна и покрив над главата този път, помисли си той.
— Същинско копеленце — заяви Грислунд. — Знаеш ли кво ми вика мизерникът, като си получи скапаните шипове и обещах да пазя гнусната му кока, за да ме остави на спокойствие и да си гледам работата. Знаеш ли кво ми вика мизерникът на тръгване?
— Не — отвърна Хонкамяки.
— Грух-грух.
— Не ти е лесно, Грислунд — ухили се Хонкамяки.
— Не — съгласи се Грислунд.
Но кой е казал, че трябва да ни е лесно, помисли си.
— Едно птиченце ми обади, че те е навестил Окаре — отбеляза Хонкамяки, сякаш по-скоро си го помисли на глас.
— Стига бе — отвърна Грислунд.
Какво, по дяволите, иска този, помисли си.
— Всичко ще се оправи — успокои го Хонкамяки.
— Какво ще правим с пръстовите отпечатъци? — запита Грислунд. — По шибаното пликче. С коката на Назир — поясни той.
— Какви шибани пръстови отпечатъци — поклати глава Хонкамяки. — Не знам за какво плещиш.
Грислунд помоли да остане в ареста. Поне до понеделник, та да предотврати разпространението на излишни слухове.
— Чувствай се като у дома си, Грислунд — отвърна Хонкамяки.
После се обади на Тойвонен и му разказа всичко.
— Какво, по дяволите, ще прави копелето в Копенхаген? — попита Тойвонен.
Там „Ангелите на ада“ сигурно са членове на общинската управа, помисли си.
— Говорих с датските ни колеги — отвърна Хонкамяки. — Обещаха да си отварят очите на четири. Ако имаме късмет, още ще е жив.
Ако пък не е, така или иначе ще стане по-зле, помисли си Тойвонен.
56
Приблизително по времето, когато Грислунд изливаше душата си пред Хонкамяки, Алм се отби в Солна Център да напазарува. Пред магазина за алкохол налетя на намръщения Роле Столхамар, но въпреки гневния му поглед все пак дръзна да зададе прост въпрос:
— Как е, Роле?
— Ами ти как мислиш? — отвърна Столхамар.
— Сепо — отбеляза Алм. — Сепо Лаурен. Нали знаеш онова момче, дето помагаше на Кале Даниелсон — поясни той.
— Айнщайн.
— Айнщайн? — какви ги говори, помисли си Алм.
— Така му викахме. Симпатичен и приятен, и малко отнесен, не съвсем като нормалните хора. Кале понякога го водеше на Вала, като беше на кеф. Обикновено препускаше да залага вместо нас, та си седяхме на спокойствие с биричките.
— И как вървеше? — попита Алм.
— Никакъв проблем. Никога не е имало проблеми. Адски го бива да смята момчето. Говоренето май не чак толкова.
— Адски го бива да смята — повтори Алм.
Трябва да се е напоркал, си каза.
— Спомням си веднъж, беше на квалификациите в деня преди Елитните надбягвания. Та Кале довлече Сепо — не ще да е бил много голям. Преди едното състезание споменах, че е ясно като бял ден. Всеки би могъл да спечели. Десет коня, един голям фаворит и двама второстепенни. Възвръщат парите между два и пет пъти. Останалите седем кончета ти носят повече от двайсеткратна сума. Който е с най-добра възвращаемост, дава доста над стотачка.
— Аха — отвърна Алм.
Определено е пиян.
— Момчето, да е било най-много на десет, помоли Кале да му даде назаем 700 крони. Кале весел, леко подпийнал. Беше заложил на печеливш кон в предишното надбягване. Бутна му хилядарка. Сепо ме моли да заложа 142 крони и 86 йоре на всеки от седемте, които ти връщат парите в над двайсеткратен размер. Той самият беше малък да залага. По онова време едва стигаше до прозорчето на гишето. Обясних му, че няма как да се играе с 2 крони и 86 йоре.
„Тогава заложи 140“ — вика ми Сепо. Аз, разбира се, го послушах. Един от седемте спечели. Казваше се Нощен ездач. Увеличи ни парите 86 пъти. И знаеш ли кво ми вика онова?
— Не — отвърна Алм.
Това пък какво общо има със случая, помисли си.
„Дай си ми дванайсетте хиляди и четирийсет крони.“