Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— И как тълкуваш това? — попита Тойвонен.
— Че са отишли в бара, за да видят Бекстрьом. Че Торен го е свалила и им е изпяла къде се намират двамата. Прилича ми на обичаен опит за вербуване и според мен вече наполовина са влезли под кожата на нашия тъй наречен колега Еверт Бекстрьом. Че са избрали именно него, едва ли е кой знае каква случайност. Не и предвид репутацията му.
— На същото мнение съм — отвърна Тойвонен.
Ще го убия тоя свинчок, помисли си той.
58
Тъй като Бекстрьом нямаше представа какво се обсъждаше в кабинета на Тойвонен, той пристигна на работното си място в превъзходно настроение. При това и необичайно рано, понеже си бе уредил достъп до хранилището, за да може най-сетне да си прибере служебното оръжие. Същото, което мощният противник се бе опитал да му отмъкне, та да отнеме живота му по най-лесния начин.
Бекстрьом почти никога не носеше служебно оръжие. Мъж със суперсалам като него не се нуждае от увеличаване на оная работа, при това и кобурът, и дръжката го жулеха гадно, независимо дали носеше оръжието под лявата мишница или на кръста. Онова, което го накара да промени мнението си, бе опитът на спецчастите да го очистят във връзка с тъй нареченото нападение шест месеца по-рано. Бе посетил сградата на парламента, за да проведе разпит на депутат, затънал до гуша в убийството на министър-председателя Улоф Палме. Наместо това обаче го обвиниха, че се е опитал да задържи разпитваното лице като заложник.
Бекстрьом беше безукорен и непоколебим рицар, нямаше намерение да мъкне оръжието си в сградата на парламента, би се с вдигнат наличник, затова пък противникът му — не. Когато го нападнаха с експлозиви и гранати, остана му само да се брани с голи ръце.
След време, щом го изписаха от болницата в Худинге, той на мига изиска да си получи обратно служебното оръжие, което хитрите противници се бяха възползвали да му отнемат, докато лежеше прикован към своята болнична постеля. При това подаде молба за разрешение да носи оръжието си и в извънработно време, прилагайки красноречива обосновка.
Не получи нищо повече от рязък отказ по най-чудати формални причини. При проверка на случая работодателят му, видиш ли, установил, че Бекстрьом не се явявал на ежегодните изпити по стрелба, които се изискваха за разрешителното да се носи служебно оръжие, откакто бе напуснал Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция три години по-рано. От друга страна, че там се бе явявал всяка година и не друг, а старият му приятел и колега, криминален инспектор Рогерсон, бе имал грижата за проверката на практическата подготовка, не беше нещо, в което работодателят му да си вре носа. Това си оставаше между него и Рогерсон, а колкото до техните тъй наречени контролни проверки, онези можеха да си ги заврат отзад.
Яви се на стрелба за сетен път. Взе си изпита триумфално още с третия тест точно преди да се премести във Вестерурт. Обаче работодателят се опита да протака и отстъпи едва когато Бекстрьом се обърна към синдиката. Известието, че отново е пълноценен полицейски кадър с право да носи оръжие и дори да убива, ако стане твърде напечено, бе пристигнало предишната седмица, та Бекстрьом не чака и секунда. Веднага се обади да уговори час за взимането на оръжието си и ето че моментът настъпи.
Междувременно се беше подготвил. От оръжеен магазин с лични средства купи кобур за глезена от същия модел, какъвто носеше американският му колега Попай в класическия полицейски филм „Френска връзка“. После взе от шивача си лек ленен костюм със свободно сако и панталон с широки крачоли. Носенето на къси панталони не се връзваше с идеята за кобур на глезена и тъй като се очакваше лятото да бъде топло и слънчево, не му се щеше да се поти излишно.
В девет сутринта се яви в хранилището за оръжия на вестеруртската полиция, докаран в жълт ленен костюм по поръчка, с кобура на мястото му под левия прасец.
— Служебен пистолет деветмилиметров СИГ зауер, служебен кобур, стандартен пълнител петнайсет патрона, служебни муниции една кутия, двайсет патрона — изреди служителят в хранилището, подреждайки на плота благинките. — Подпиши тук — и му побутна бланка за разписка.