Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 130
Перейти на страницу:

— И за какво си мислиш?

— Че ми се иска да разкопчая ризата ти — отвърна Ян Левин.

53

Към единайсет вечерта Фаршад и брат му Афсан напуснаха голямата къща в Солентуна, където живееха със своите родители, трите си сестри и по-малкия си брат Назир, 25. Същият обаче сега май липсваше. Вече цяла седмица от него нямаше и следа, а Тойвонен дори изказа предположения на какво би могло да се дължи това.

Отпрашиха с черния лексус на Фаршад — прекрасно, понеже колата вече бе оборудвана. По-рано същата вечер Фаршад прояви небрежност и я остави в паркинга при НК, докато той слезе с Талиб с асансьора в магазина за деликатеси на подземния етаж. Пет минути, колкото да напазарува нещо хубаво за милата си майчица, голяма работа.

Помощниците на Линда Мартинес се нуждаеха само от минута, за да монтират в колата му GPS предавател, та понастоящем можеха да проследят Алфа 1 — червена електронна стрелка с цифрата 1 — на спокойствие по екраните в проследяващия автомобил.

Караше Афсан, докато Фаршад през по-голямата част от времето говореше по телефона. Спряха пред ливански ресторант на Рейерингсгатан, за да вземат Хасан Талиб, който също бе проявил невнимание. Преди да се качи и намести на задната седалка, той отвори багажника на сребристосив мерцедес, паркиран на улицата, извади мобилен телефон и го прибра във вътрешния джоб на сакото си.

Автоматичните камери щракаха като луди в полицейския автомобил, който караше след лексуса и отзад държеше положението под око.

— Бинго — оповести Линда Мартинес, понеже току-що се бяха натъкнали на нова, неизвестна досега кола, а когато тя самата ѝ сложи предавател пет минути по-късно, вече бе щастлива жена.

Алфа 3, нарече я Мартинес и я отбеляза с чавка в електронния си бележник.

Ето това е животът, пък и какво е офисът в сравнение с улицата, помисли си тя. Тъкмо тук трябваше да бъде. За какво, по дяволите, станах комисар, чудеше се. Ако главният ѝ началник Ларш Мартин Юхансон не бе напуснал, щеше да му покаже среден пръст, тъй като идеята беше негова.

Колегите ѝ в другия автомобил се бяха закачили за преследвания обект. Така стигнаха до „Кафе Опера“ в Кралската градина. Видяха Афсан да паркира на втора редица на двайсет метра от входа. Видяха сърдечните потупвания по гърба, които тримата си размениха с охраната на входа, преди да изчезнат в нощния клуб.

Истински аятолахчета, а аз съвсем скоро ще окача тези ездачи на камили за собствените им топчици, помисли си Франк Мотоеле, 30, докато напредваше с камерата.

— Франк има проблем с мюсюлманите — обясни Сандра Ковач, 27, на Магда Ернандес, 25, която си бе изпросила мястото до шофьора, след като бе спечелила моменталната симпатия на Линда Мартинес и тутакси бе прехвърлена от радиопатрулите в групата за наблюдение.

— Франк е същинско негърче расист — отбеляза Ковач и кимна на Магда. — Едър черен мъжага, мрази всички останали — ако те интересува защо изглежда така сърдит.

— Не и теб, Магда — усмихна се Франк. — Само си свали тази червена тениска и ще ти покажа колко много те харесвам.

— При това е сексист — добави Ковач. — Какво ти казах? И му е безумно малък. Най-малкият в Африка.

— Ако останеш в колата, Сандра, и спреш да дрънкаш глупости, с Магда ще ги проследим — реши Мотоеле, комуто дори не се налагаше да слуша подобни неща, тъй като колежката Ковач бе запозната с реалното състояние на нещата още на коледното парти в службата преди година и половина.

В света, който обитаваше Линда Мартинес, нямаше колеги, дето се намъкваха в звездни барове, като показваха значките си на охраната. Този проблем вече го бе решила по друг начин, а Магда Ернандес дори не опря до услугите ѝ. Просто разкри ослепителната си бяла усмивка и се промъкна покрай опашката с червения си топ и късата поличка.

Затова пък Франк Мотоеле бе спрян на вратата и нещата тръгнаха по установения ред.

— Съжалявам — поклати глава охранителят. — По това време пускаме само членове.

Сто и деветдесет сантиметра, сто килограма мускули, очи, които, за щастие, виждаше за първи път. Дали и сега ще стане така, както се случва твърде често, щом просто си върша работата, помисли си пазачът. Бих дал милион за мацката на тоя негро. Дори да застане тук по пижама и пантофи, цялата тази паплач просто ще ѝ се кланя, помисли си.

— Списъкът с гостите — отвърна Мотоеле и кимна към листа в ръката на другия охранител. — Мотоеле — заяви Франк Мотоеле.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)