Онзи, който убие дракона [bg]

Но пък прекарваха приятно, несъмнено. ГеГура действително не се стискаше. Благодари на Бекстрьом за скорошните му случаи на съдействие, в които възхитително го бе информирал за хода на онази грандиозна бъркотия с предмети на изкуството, на чието разплитане полицията бе посветила цялата зима. Очевидно полудебилните колеги на Бекстрьом за пореден път бяха останали с пръст в уста, но на ГеГура не се наложи да фигурира дори в материалите по предварителното следствие.

Последната акция на Бекстрьом в отдела за издирване на вещи, и тъй като той самият нямаше достъп до тази материя, също както в много предишни случаи се бе логнал в компютъра на един колега със сериозни умствени увреждания, бивш криминалист, принуден да мине на половин работен ден след опит да отрови съпругата си, та си бе прибрал две-три допълнителни дискетки. И за ГеГура, и за лична употреба — за всеки случай.

— За нищо — отвърна Бекстрьом скромно.

— И новите ни платежни практики функционират? — попита незнайно защо ГеГура. — Надявам се да си доволен, драги?

— Всичко е наред — отвърна Бекстрьом, понеже въпреки трагичните си наклонности ГеГура си беше щедър педал.

Нека справедливостта да тържествува, помисли си той.

— И нещо съвсем странично, след като бездруго се радвам на привилегията да си тук — поде ГеГура. — Гледах по телевизията за онзи ужасен грабеж на летище „Брума“. Дето гръмнаха клетите охранители. Тези нападатели ми се сториха абсолютно безскрупулни. Сигурно са някакви професионалисти, а? От видяното по телевизията останах с впечатление, че едва ли не се касае за някакви разбеснели се военни командоси.

— Не са обикновени ловци на гейове — съгласи се Бекстрьом, който веднага си спомни ранните изстъпления на Юха Валентин из парковете и затънтените улички на Стокхолм.

— Говорих с приятел, който има магазини в центъра, негови служители ежедневно ходят до банката с внушителни суми в брой. Твърде обезпокоен е — обясни ГеГура.

— Същинска джунгла е — кимна Бекстрьом. — Така че се тревожи с пълно право.

— Не мислиш ли, че би могъл да му помогнеш? Да видиш как процедира, да му дадеш някой разумен съвет? Сигурен съм, че ще ти бъде много благодарен.

— Дали умее да си държи устата затворена? — попита Бекстрьом. — Този вид услуги са малко деликатни, разбираш.

— Естествено, естествено — отвърна ГеГура и вдигна фините си ръце, изпъстрени със синкави вени, в успокояващ жест. — Той е извънредно дискретен.

— Ами винаги можеш да му дадеш номера на мобилния ми — съгласи се Бекстрьом, който отдавна бе скроил план за подновяване на летния си гардероб.

— И е твърде щедър — добави ГеГура и вдигнаха тост.