Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Още в детската градина другарчетата му го прекръстиха на Грислунд и май единственото съпровождащо го преимущество бе, че през целия си живот можеше да се храни като хората и съвсем скоро оправда прякора си. Като малък татко му го наричаше Стиги, а след като Црислунд разказа на майка си, че с един приятел се канели да отворят автосервиз в Северна Йерва, тя спря да му говори. Таткото все още продължаваше да го нарича Стиги. Понеже нямаше по-добро хрумване или просто за да ядосва жена си. По-скоро е заради мама, реши Грислунд, току-що навършил седемнайсет години и завършил техникума за автомонтьори в Солна.
Работилницата му вървеше добре, а старите приятели не пропуснаха да ударят рамо. Най-вече Фаршад Ибрахим, с когото се бе запознал в началното училище в Солентуна. Плюс всички останали, които Фаршад още навремето можа да присъедини към свитата си.
С Окаре се бе запознал много по-късно. Един ден той просто се появи, смъкна стар минибус от платформата на камион и му заръча да прати говедото за скрап преди залез слънце. Грислунд изпълни нареждането и придоби още един клиент.
Накратко, колелата се завъртяха. Някое и друго малко смущенийце и намръщени ченгета, които обикаляха и душеха из работилницата му, но нищо, което да не бе способен да преживее. Чак до седем предишната вечер, когато настана пълен хаос.
Той самият най-спокойно си лежеше под своята скъпоценност, шеви бел еър от 1956, развинтваше стари гайки най-вече заради отколешната си страст. Внезапно вратата на работилницата полетя с гръм и трясък и още преди да успее да обърне глава, някой го дръпна за глезените и го изтегли. Истинско чудо, че не си разби черепа в рамата на шевролета.
— Грислунд — Йорма Хонкамяки му се усмихна с присвити очички. — Звънкай на старата вещица и ѝ кажи да заебе вечерята, ще те черпя наденица с картофено пюре в солненския арест.
В сравнение с Окаре този все пак се държеше прилично и тъй като едно презастраховане никога не е излишно, той разкри сърцето си за пореден път.
Хонкамяки несъмнено започна с гавра. Явно бе открил едно-друго — стоманена тел, припой, всички необходими инструменти, десетина забравени шипа, няколко стари табелки с номера, каквито винаги бе добре да къташ в резерв. Което, общо взето, не беше нещо особено…
Стига да не беше онова стограмово пликче, което Назир го бе помолил да му пази, когато се отби в понеделник миналата седмица, за да вземе цял сак шипове.
— Само за през деня — увери го Назир. — Имам едно каране по-късно днес, та единствено за случай че нещата се осерат. — Красноречиво свиване на тесните му рамене.
— Окей — отвърна Грислунд, добър и услужлив човек, който предпочиташе клиентите му да са щастливи и доволни, доколкото бе възможно.
Особено ако имаха по-голям брат на име Фаршад Ибрахим. При това Назир бе обещал да си прибере пликчето до вечерта. След приключване на работа с момичето му заминавали за Копенхаген да отпразнуват. Щели да се срещнат с общ познат — негов и на Грислунд. Да се разкършат, да се понадрусат.
— Нали не поркам като теб и останалите шведи — заяви Назир.
— Сто грама кока — заяви Хонкамяки. — Значи си говорим за 14 дни на грам, Грислунд, твоите отпечатъци по плика и какво ли ме кара да мисля, че ненадейно си затъпял?
Четири години, помисли си Грислунд, понеже умееше да смята, та бе крайно време да разкрие сърцето си.
— Успокой топката, Йорма. Говориш с прост пехотинец от голямата армия на организираната престъпност. Откъде такъв като мен да вземе подобни кинти?
И всичкото това заради шибания спрингер шпаньол, помисли си той. Отначало само търча наоколо като всички останали псета, дето такива като Хонкамяки обикновено си водят. После внезапно закова и взе да вие, едва не се върза на възел пред най-големия леген за оттичане в работилницата. Онзи, дето дори такъв като Окаре не би дръзнал да срита. Още по-малко пък да си навре ръцете, както веднага постъпи стопанинът на мастията.
Затова разкри сърцето си още веднъж, разказа как стоят нещата. В сравнение с Окаре Хонкамяки поне се държа почти като човек. Не започна със стискане за гушата, не си навря показалеца в носа му, нито го въртя там.