Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 119
Перейти на страницу:

— Да, значи разбираш, нали така?

Не му помагам по никакъв начин.

— После, така да се каже, го разпитах.

— Той ти е казал кой е — обобщавам аз. — Че е бил отвлечен.

— Да.

— Ти какво направи?

— Каквото правя винаги. Да проучвам нещата.

Спомних си какво ми беше казал Майрън за индийския афоризъм на Дебелия Ганди.

— По-добре да знаеш, отколкото да питаш — казвам.

Информацията, че съм запознат с този израз, го кара да се напрегне.

— Ъъ, да.

— Какво откри?

— Историята му се потвърди, което предизвика в мен известно колебание. От една страна, можех да го предам на властите. Можеше дори да стана нещо като герой, задето съм го спасил.

Поклащам глава.

— Но това би привлякло твърде много внимание към теб.

— Именно. Героите винаги си спечелват врагове. Понякога дори в полицията.

— Затова си решил да потърсиш начин да се облагодетелстваш.

— Честно казано, не знаех какво да направя. Не се занимавам с отвличания. Също така исках да разбера по-добре каква е опасността. Все пак трима от мъжете ми бяха мъртви. И признавам пред теб, господин Локуд, че не бях сигурен как точно да постъпя.

Започвам да разбирам.

— И тогава се появява Майрън.

— Да. Той открива Гарт в парка. Карам Гарт да го доведе в игралната зала. Осъзнавам, че това е моят шанс. Мога да спечеля пари. Мога да се отърва от Патрик. Мога да отмъстя за убитите си хора.

— Другото момче, което Майрън е видял в килията — казвам аз. — Предполагам, че е било просто примамка?

— Да, беше просто едно от момчетата на сходна възраст.

— Решил си, че за две момчета можеш да вземеш повече пари, отколкото за едно.

Дебелия Ганди кимва и разперва ръце.

— Останалото го знаеш.

Така е, но имам нужда да съм сигурен.

— И никога не си виждал Рийс Болдуин.

— Не.

— И нямаш представа къде се намира?

— Никаква. А сега следва и предложението ми, в случай че искаш да го чуеш.

Облягам се назад със скръстени крака. Подканвам го с жест да продължи.

— Ти забравяш за мен. Аз забравям за теб. Продължавам да живея живота си. С изключение на едно. Разполагам с всички тези ресурси на улицата. Разполагам с контакти. Използвам ги. По същия начин, по който намерих Патрик Мур, се опитвам да намеря и Рийс Болдуин, ако може да бъде намерен.

Обмислям това. Звучи като честна сделка. Казвам му го. Това го изпълва с облекчение. Имаме сделка. Засега.

— Още един въпрос — казвам.

Той чака.

— Каза „ако може да бъде намерен“.

Лицето му леко помръква.

— Предполагам — продължавам, — че си попитал Патрик Мур за местоположението на Рийс Болдуин.

Той лекичко трепва.

— Не ме интересуваше особено — отговаря той.

— Но си го попитал.

— Попитах го, да.

— Той какво каза?

Дебелия Ганди ме поглежда право в очите.

— Каза, че Рийс е мъртъв.

Глава 26

Общежитията „Морнингсайд“ към Колумбийския университет представляват един смайващо живописен правоъгълник, сгушен между „Бродуей“ на запад, авеню „Амстердам“ на изток, 116-а улица на юг и 120-а улица на север. Входът е по „Колидж Уок“ от 116-а улица, откъдето ненадейно, като през гардероба от Нарния, човек се телепортира от застаряващия град, от Манхатън в най-градската му част, право сред тази идилия в зелено и керемидено, сред куполи и бръшлян. Тук човек се чувства защитен и откъснат от реалността — и може би за четирите години, които ще прекара тук, преди да се дипломира, човек би трябвало да се чувства точно така.

Есперанца се беше свързала с администрацията на общежитията и беше научила, че Франческа Мур живее в апартамент за шестима в сградата „Ръгълс Хол“. Часът беше седем сутринта. Наоколо цареше почти пълна тишина. За да влезеш в сградата, беше необходима студентска карта, затова Майрън зачака до вратата. С цел да се слее с обстановката, Майрън си беше сложил бейзболна шапка и носеше празна кутия за пица.

Майрън Болитар, Повелителят на дегизировката.

Когато едно момче най-сетне се показа от входа, Майрън грабна вратата, преди да се затвори. Момчето, вероятно свикнало разни доставчици да влизат и излизат по всяко време на денонощието, не каза нищо.

Майрън Болитар, Повелителят на дегизировката, беше вътре.

По коридорите цареше свръхестествена тишина. Майрън се отправи към втория етаж и откри вратата на стая 217. Беше дошъл толкова рано, защото беше преценил, че Франческа, както всеки студент, все още спи и следователно щеше да бъде тук, а може би дори още леко замаяна. Това можеше да се окаже от полза. Да я хване неподготвена. Да, сигурно щеше малко да наруши спокойствието на съквартирантите й, но той реши, че подобни косвени щети са в рамките на допустимото.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)