Градината на Рама [bg]

9.

Според календара, към който строго се придържаха Ричард и Никол, откакто Рама беше избегнала удара на ядрената фаланга, денят на отпътуването беше тринадесети януари, 2215. Тази дата бе съвсем условна и не значеше нищо за никого, освен за тях. Продължителното пътуване до Сириус със скорост малко по-висока от половината скорост на светлината, беше забавило времето вътре в Рама или поне времето по отношение на Земята. Така че датата, която използваха, беше напълно измислена. Ричард пресметна, че по време на тяхното отпътуване от Пресечната точка действителната дата на Земята ще е отместена с три или четири години напред. Но не беше в състояние да изчисли точната земна дата, защото не разполагаше с данните за промяната на скоростта във времето през годините, в които бяха пътували с Рама. Ето защо Ричард можеше само приблизително да прецени корекциите в относителността, които бяха нужни, за да се прехвърли изходната точка на тяхното време към това, което беше изминало на Земята.

— Обаче точно сега фактическата земна дата няма никакво значение за нас — заяви той на Никол малко след като се събудиха в последния за тях ден на Пресечната точка. — Освен това почти сигурно е, че ще се връщаме към нашата Слънчева система с огромна скорост. Това означава, че ще има допълнително изкривяване във времето, преди да се срещнем на орбита край Марс.

За Никол теорията на относителността винаги е била и продължаваше да бъде неясна, тъй като беше абсолютно несъвместима с нейната интуиция. Ето защо Никол определено не възнамеряваше да хаби енергия в тревоги за нея точно в последния ден на раздяла със Симон и Майкъл. Съзнаваше, че сбогуването завинаги ще бъде мъчително за всички тях и искаше да събере всичките с;и сили за тези последни, изпълнени с мъка мигове.

— Орелът спомена, че ще дойде да ни вземе в единадесет — каза тя на Ричард, докато се обличаха. — Надявам се, че след закуска всички ще можем да поседнем във всекидневната. Искам да помогна на децата да изразят чувствата си.

Закуската мина леко, дори оживено, но когато семейството се събра във всекидневната, всеки от тях бе завладян от мисълта, че разполага с по-малко от два часа, преди Орелът да дойде и да отведе всички, с изключение на Майкъл и Симон. Разговорът стана принуден и напрегнат.