Златният бряг [bg]

Със Сюзън се извинихме й се преместихме в едно сепаре, което тя бе резервирала. Сюзън беше облечена в много хубава червена плетена рокля, която плътно прилепваше по тялото й и която смятах, че е твърде шик за една ранна вечеря в кръчмата „Макглейдс“, но предположих, че е искала да се облече подходящо за трицветния ми костюм на тънки райета и наистина изглеждаше добре, седнала срещу мен на масата.

Докато довършвахме леката, но безвкусна вечеря, аз казах:

— Готвачът сигурно има твоята рецепта за картофено пюре.

Тя се усмихна:

— Благодаря, но мисля, че на това картофите бяха малко недоварени и на бучки.

Точно това имах предвид, но казах:

— Искам някакъв десерт.

— Какво ще кажеш за cannoli41 и еспресо?

— Тези неща не се предлагат в ирландска кръчма — изтъкнах аз.

— И може би малко самбука42.

— О, не, Сюзън. Не, не, не.

— Да. Анна Белароса ми се обади днес следобед. И ни покани на кафе. Около осем. И аз приех.

— Защо не ми се обади?

— Защото щеше да кажеш „не, не, не“.

Сега разбирах защо беше с тази рокля.

— Без мен.

— Виж, Джон, това е по-добре, отколкото вечеря или някакво отвратително великденско празненство с агнешки крайници и къща, пълна с paesanos43.

— Пълна с какво?

— Нека да отидем и да свършим с това. По-лесно е, отколкото да се опитваме да ги избягваме през следващите няколко години.

— Не, не е по-лесно.

— Джон, неговите хора местят нашата конюшня.

— Твоята конюшня, на твоята земя.

— Поставени сме в явно неизгодно положение. Бъди учтив.

— Няма да позволя да ме насилваш, да ме подкупваш или да ме караш да се чувствам неудобно, за да приема такава покана. — После добавих: — Имам куфарче, пълно с работа за довечера.

Потупах куфарчето до мен.

— Направи го заради мен.

Тя сви великолепните си нацупени устни:

— Моля те.

— Ще си помисля — измърморих аз и погледнах часовника си. Беше седем и петнайсет. Извиках сервитьорката и си поръчах двойно уиски.

Седяхме в сепарето, аз галех чашата си и се опитвах да потисна яда си, а Сюзън бъбреше за едно или друго. Прекъснах я насред изречението:

— Анна Белароса носи ли очила?

— Очила ли? Откъде да знам? Не можах да разбера по телефона.