Златният бряг [bg]

— Извинявай.

— Изслушай ме или чети по устните ми. Готова ли си? Аз съм гражданин, който се подчинява на закона и няма да се подчинявам на престъпници.

— Изслушах те. Сега ти ме изслушай или чети по устните ми. Готов ли си? Данъчни измами ли? Бил Търнър, една година, условна присъда. Спекулации ли? Дик Конърс, бившият ти партньор по голф, две години за спекулации по магистралите. Наркотици ли? Ще ти назова осем човека, които ги използват и с които имаме социални контакти. А кой е оня адвокат, с който плавахте заедно и който си присвояваше незаконно парите на клиентите?

Ударен точно, аз наведох глава над уискито и го довърших.

— Добре, Сюзън, значи моралната корупция е повсеместно разпространена. Само че не изглежда толкова лоша, когато се върши от определен вид хора.

Подсмихнах се, за да покажа, че се шегувам.

— Какъв надут глупак си понякога. Но поне го знаеш.

— Да.

Останах безмълвен за известно време и слушах звуците, долитащи откъм близкия бар. Шокираните пътници се изнизваха без ред, а самотниците още не бяха дошли за любовната игра. Това беше мъртвият час. Забелязах, че Таби или Тапи все още чакаше съпруга си, който, ако въобще съществуваше, сигурно бе по някаква работа извън града. Като всички женени хора, и аз често съм се замислял какво ли ще е да съм пак ерген.

Тази мисъл, неизвестно по какви причини, ми, напомни за прелестната Тери, жената на безмозъчния Фреди, която наистина ми се бе обадила за завещанието си и се бяхме разбрали, че ще обядваме заедно в града следващата седмица. Ако имаш кантора в някое предградие тук и клиент от същото предградие, с който обаче се срещате за обяд в града, тогава на този обяд се случват и някои други неща. Вече бях решил обаче, що се отнася до Тери, да се придържам към бизнес отношенията. Но един ден сигурно ще загазя заради идиотските си флиртове. Берил Карлайл е друга такава потенциална опасност. Бях я видял няколко пъти в „Крийк“, откакто й хвърлях сладострастни погледи миналия месец. И когато я видя сега, тя ме гледа, така, като че ли иска отново да й хвърлям такива погледи. Но аз съм непостоянен! И верен. Никакви Терита за мен, никакви Берил, никакви Сали Ан и никакви Сали Грейс. Съпругата ми е единствената жена, която ме интересува. А освен това съм пъзльо.

Някой бе пуснал монета в музикалната кутия и предпочитанията на този някой бяха към мелодиите на петдесетте години. Гласовете на „Скайдайнърс“, които пееха „Тъй като те нямам“, изпълниха почти празния бар. Песента извика спомени за едно време, което, предполагам, е било по-невинно и положително по-малко заплашително.

Пресегнах се през масата и взех ръката на Сюзън.

— Светът ни се свива и се променя около нас — казах аз, — а ние стоим на върха като някое оцеляло племе, изпълняваме старите ритуали и спазваме древните обичаи и понякога, Сюзън, мисля, че сме смешни.

Тя стисна ръката ми.