Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Спрях и се замислих. Бях случил най-подходящия момент, нали така? Цяло чудо. Смятах, че проникването вътре ще е трудно, обаче в крайна сметка се оказа лесно.

От друга страна, естествено, цялата операция изобщо не беше лесна. В онази стая бях заварил четирима души, двама, от които въоръжени. За малко да ме изпреварят и да извадят пистолетите си. А връщането на съпругата вкъщи точно когато си тръгвах, това определено не можеше да се нарече късмет. Не, изведнъж осъзнах — глождеше ме фактът, че като че ли съм се появил там в идеалния момент. Бях отишъл да поразузная около къщата точно когато излизаше любовницата. Любовницата, която караше кабрио, която имаше дистанционно управление за вратата на гаража, която се отдалечи на съвсем малко разстояние и остави колата си така, че да мога да взема дистанционното.

А вътрешната врата на гаража? Знаех, че къщата очевидно е проектирана и най-вероятно купена с цел гарантиране на максимална безопасност. Оставянето на вътрешна врата отключена изглеждаше ужасно небрежно при тези обстоятелства. А съпругата… бях я чул да завърта ключа, тихо да изсумтява и пак да го завърта. Сега ми се струваше, че разбирам какво се е случило: тя очакваше вратата да е заключена и се опитваше да я отключи. И се озадачи, като видя, че е сбъркала. Иначе защо ще се озадачава, освен ако вратата обикновено не е заключена? И ако обикновено е заключена, защо я бях заварил отключена точно в момента на моята поява?

Да, откакто беше започнало всичко това, късметът често ме спохождаше. С Озава в обществената баня, с Мори пред клуба… разузнаването, необходимо за установяване на подходящия момент, можеше да отнеме дни, даже седмици. Но пък повечето хора са роби на навиците си. Озава трябваше да се къпе почти всяка вечер, особено през горещото и влажно японско лято. Мори обичаше да се забавлява в клуба си. По един или друг начин тези неща бяха главно въпрос на време и нямаше нужда чак от такъв късмет, за да бъде сведено разузнаването до минимум. И даже тези първи два удара да не бяха минали толкова гладко, общо взето пак щеше да е главно въпрос на малко повече чакане и анализиране. Нямаше да е много трудно. Обаче с Фукумото… там моментът беше идеален. Нямах представа кога или как е щяла да ми се удаде друга възможност, ако тогава не бях видял любовницата да напуска къщата.