Рейн-сан: Сеч [bg]

Ако очакваше да дойда за него, а аз смятах, че очаква тъкмо това, Виктор може би си мислеше, че ще избягна портала и ще избера не толкова очевиден маршрут. А най–очевидният не толкова очевиден маршрут беше през ниската югозападна ограда. И тъкмо по тази причина го отхвърлих.

По време на втората обиколка се спрях на югоизточната страна. Там оградата беше висока малко над два метра, но по средата имаше метална врата без шипове, която можех да прескоча за секунди.

Поредната явна слабост в сигурността, но както бе отбелязала Мария, в Япония не се извършваха много обири в музеи.

Виктор ще очаква да влезеш точно оттам.

Мамка му. Не изпадах ли в параноя? Той не можеше да рискува да заеме позиция за засада на място, откъдето няма видимост към входа на музея, нали? Ако се окажеше, че е сгрешил, съвсем щеше да ме изпусне. Входът беше стратегическата точка. И Виктор трябваше да го наблюдава.

Все пак реших, че металната врата е прекалено очевидна слабост. Беше по–добре да избера някое не толкова съблазнително място.

По време на третата обиколка помолих шофьора да намали. В северозападния ъгъл група дървета скриваше оградата. Пак беше висока, с шипове и непристъпен вид, но зеленината осигуряваше известно прикритие. Забелязах още няколко места, така че, ако Виктор предугадеше логиката ми, пак трябваше да налучква точно къде ще реша да прескоча. И нямаше да му остане друг избор, освен да заеме позиция, която му позволява да наблюдава входа на музея. Което означаваше, че ще мога необезпокоявано да проникна вътре. Каквото имаше да се случва, щеше да се случи след това.

Благодарих на шофьора за обиколките, казах му да ме остави на входа и докато спирахме, се огледах наоколо. Беше ранен следобед и не можех да си представя, че Виктор ще ми устрои засада още отсега. Можеше да се наложи да чака дълго, което предполагаше много по–голяма възможност да бъде разкрит. Обаче нямах намерение да приемам нищо за даденост. Не забелязах нещо, което да задейства радара ми — градинари, бездомници или шляещи се наоколо хора. Имаше само няколко групички обикновени наглед посетители.

Платих на шофьора и закуцуках нагоре по стълбището, като пътьом проверявах потенциално опасните точки. Чисто. Влязох и обходих с поглед фоайето. Също чисто. Ако случайно се натъкнех на Мария или директора Куросава, щях да ги излъжа, че разглеждам музея с учебна цел преди интервюто, въпреки получената по време на тренировка по джудо травма на крака. Щях да представя тази история, все едно съм засрамен, че са разкрили нетърпението ми да се заема с музейна работа, скривайки извършването на по–тежко престъпление, като се призная за виновен в по–леко. Предполагах обаче, че Мария ще е ангажирана около изложбата си. Що се отнасяше до Куросава, той най–вероятно прекарваше повечето време в кабинета си, заобиколен от безценни артефакти.