![Рейн-сан: Сеч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/7/rejn-san-sech-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Сеч [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Сеч [bg]». Краткое содержание книги:
Бари Айслър е най–добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най–добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън. Дедли Плежърс
Да. Съзнавах, че го възприемам като талисман, но не исках да държа в ръцете си какъв да е меч, когато се изправя срещу Виктор.
Исках да е точно този.
През следващите четирийсет минути се съсредоточавах върху дишането си, върху това да не мисля какво съм направил преди малко и какво трябва да направя после, просто чаках и се фокусирах върху самото чакане.
Когато прецених, че е минало достатъчно време, пуснах водата и излязох от кабината. Почти бях стигнал до вратата, когато тя се отвори. И в тоалетната влезе директорът Куросава.
Той присви очи и се вгледа в мен. Нямаше къде да ида. Дори не можех да се извърна. Приготвих се да изиграя предварително репетираната си сценка.
Тъкмо отворих уста и понечих да заговоря, когато осъзнах, че директорът ще ме подмине. Стиснах устни и просто закуцуках нататък. Дали бастунът и шината го бяха заблудили? Може би. Както и фактът, че очите му сигурно бяха също толкова слаби, колкото и слухът му.
Бях имал намерение да спра на вратата и да надникна в коридора, преди да изляза, но щеше да изглежда странно. Затова направо излязох, без да се озъртам, тръгнах надясно — и видях Мария, която се приближаваше към мен с двама млади японци, навярно нейни колеги.
Мамка му! Завъртях се кръгом и закрачих в обратната посока, като се привеждах над бастуна и полагах всички усилия да променя стойката и вида си. Щом завих зад ъгъла, влязох в залата с изложбата „Модата през периода Едо“ и ускорих ход, за да се отдалеча колкото може повече. Неколцина посетители ме сподириха с поглед, тъй като странният ритъм на стъпките ми и поскърцването на гумената капачка на бастуна бяха привлекли вниманието им. Навярно се чудеха защо човек с шина бърза толкова. Вниманието на непознати обаче ме притесняваше по–малко, отколкото срещата с Мария, затова продължих със същата крачка. Когато излязох от залата и завих на следващия ъгъл, нейната малка свита вече не се мяркаше зад мене. Заспусках се по главното стълбище, като се държах за парапета и подскачах на „здравия“ си крак.
Естествено, охранителят стоеше пред входа и стана свидетел на моите усилия. Когато стигнах долу, целият плувах в пот. Той ме зяпаше, озадачено намръщен.
— Само нагоре по стълбището е трудно — поясних аз, въпреки очевидното противоречие с потното ми чело. — Надолу даже е забавно.
Охранителят безмълвно кимна, като несъмнено си мислеше, че си има по–важна работа от това да се занимава с хроми хаховци, и аз изкуцуках от музея. Спрях, за да плъзна поглед наоколо — чисто, после тръгнах наляво и се махнах оттам.
Бях сбъркал, че Мърфи си е взел почивен ден. Оказа се, че само е закъснял. Надявах се обаче това да е единственото му появяване. Защото кражбата на меча беше лесната част. Успешното му използване щеше да е малко по–сериозно предизвикателство.
19
Върнах се с такси в „Импириъл“, където свалих шината и извадих меча от ножницата. Не беше с бойния ефес цукаито, но ръкохватката лежеше здраво в дланта ми и някак си усещах стоманата едновременно лека и смъртоносно солидна.
Върнах го в ножницата, внимателно го поставих под матрака, закачих табелката „Не ме безпокойте“ на вратата и отново отидох на пазар. Беше истинско облекчение пак да мога да ходя нормално и осъзнах, че съм сподавял страха си да не се сблъскам с Виктор, докато половината ми тяло е обездвижено от шината. Ножът на Олег беше у мен, разбира се, и все пак, след като вече се движех свободно, разбрах колко много е щяла да ми пречи. Повторно се зачудих какво ме е накарало да поема такъв голям риск, за да се сдобия точно с този меч. И за пореден път не намерих ясен отговор. Но след като вече бях въоръжен с него, определено се чувствах по–силен и по–уверен.
Отбих се на две места. Първо в магазин за мъжка мода, за ново сако и риза, този път няколко номера по–големи, и кожени ръкавици. После в център за фототехника, откъдето се снабдих с евтин огледално–рефлексен апарат и сгъваема тринога в продълговат найлонов калъф.
Върнах се в хотелската си стая, внимателно избърсах ножа на Олег и ръкохватката и ножницата на меча и след като изтрих всички възможни отпечатъци, пъхнах прибрания в ножницата меч в калъфа на триногата. После нахлузих снаряжението си — кевларения екип за мотокрос и жилетката. Облякох си новата риза, отново закрепих ножа на Олег за предлакътницата си и се намъкнах в сакото. Вчесах косата си назад, сложих си очилата и проверих резултата в огледалото. Отсреща ме гледаше петнайсетина килограма по–дебел чиновник с демодирани очила и провиснал костюм. Чудесно. Преметнах ремъка на фотоапарата на врата си и вдигнах калъфа на триногата. Щях да приличам на един от многобройните любители фотографи в Токио, който си е тръгнал от работа малко по–рано, за да се позанимава с хобито си. Нямаше да заблудя Виктор, ако ме забележеше, преди да го видя аз, но и нямаше да привлека вниманието на минувачите, както, да речем, мъж с осемдесетсантиметров самурайски меч в ширасая. Сам по себе си, продълговатият найлонов калъф можеше да съдържа всичко. В комбинация с фотоапарата, вътре трябваше да има фотографско оборудване. Елементарен трик с човешкото възприятие.