Сянката на чинара [bg]

Беше едва третото му посещение тук след процеса на Хейли и ужасът от евентуална загуба го преряза ниско в корема. Спря от вътрешната страна на голямата двойна врата и огледа огромната и страшна зала. Коленете му омекнаха, за секунда изпита чувството, че ще припадне. Затвори очи и чу Джийн Гилеспи да чете присъдата: „По всички точки на обвинението ние, съдебните заседатели, обявяваме обвиняемия за невинен поради невменяемост“. Ама че провал! Само че не можеш най-хладнокръвно да застреляш две момчета и после да твърдиш, че си го направил, защото са заслужавали. Не, трябва да намериш законна причина да го сториш и единствената теза на Джейк Бриганс беше невменяемостта.

Явно се беше оказала достатъчна. Когато беше убил момчетата, Карл Лий Хейли беше точно толкова вменяем, колкото и всеки друг.

Руфъс пристъпи напред и си припомни хаоса в съдебната зала, когато семейство Хейли и всичките им приятели буквално откачиха. Ето това си беше лудост! Броени секунди след като едно хлапе изкрещя: „Невинен! Невинен!“, тълпата край сградата на съда изригна.

Докато стигне до преградата, Руфъс успя да овладее емоциите и мислите си. Очакваше го работа, а разполагаше с кратко време да се подготви. Като във всяка съдебна зала между преградата и съдийското място имаше две големи маси. Масите бяха еднакви, но по функция се различаваха коренно. Масата отдясно приютяваше прокурора в наказателното дело — неговата предишна територия — или ищеца при гражданските дела. Тя се намираше близо до ложата на съдебните заседатели и по време на процес той, Руфъс, винаги се беше чувствал по-близо до тях. На около три метра встрани беше другата маса, тази на защитата и в наказателните, и в гражданските дела. Според мнението на повечето адвокати, които прекарваха кариерата си в съдебната зала, разположението беше важно. То излъчваше мощ или нейната липса. Позволяваше съдебните заседатели, които постоянно наблюдаваха, да виждат повече или по-малко определени адвокати. Имаше случаи, когато тук се подготвяше сцената за битката между Давид и Голиат, ако самотен адвокат и неговият клиент инвалид се окажеха изправени пред глутница корпоративни костюмари или пък съсипан ответник бъдеше изправен пред мощта на щата. Разположението беше много важно за красивите адвокатки с къси поли и пълната с мъже ложа на съдебните заседатели; също толкова важно беше и за псевдокаубоите с островърхи ботуши.