Червената лястовица [bg]

Егоров нагоди гласа си.

— Комуникационният наръчник, придобит от американците, продължава да бъде богат източник на изключително важни данни и кибервъзможности в бъдеще. — Путин кимна веднъж. Сините му очи не мигваха.

— Нашият специален източник във Вашингтон, Лебед, доставя изчерпателна техническа информация за американските космически военни ракети. Космические войски, космическите ни военновъздушни сили, оценяват информацията като отлична. Моят резидент във Вашингтон…

— Имате предвид моя резидент — каза Путин.

— Разбира се, вашият резидент, генерал Голов, ръководи Лебед с максимално внимание — каза Егоров, напомняйки си да внимава с президента, особено когато се намира в подобно разположение на духа.

Адютантът почука и внесе поднос с вдигащ пара чай в деликатни филигранни подстаканники, със сребърни лъжички, опрени хоризонтално върху ръбовете на стъклените чаши, с бучка захар във всяка лъжичка. Подносът бе поставен на близката конферентна маса в ъгъла на стаята до сребърна табличка с мадлени. И чаят, и сладките бяха извън досег и останаха недокоснати.

— Продължавайте — каза Путин, след като адютантът излезе.

— Ние упорито търсим къртицата, ръководена от ЦРУ, която вероятно е в нашата служба. Просто е въпрос на време да го демаскираме.

— Много е важно да го направите — каза Путин. — Има още доказателства, че чужденците, американците, действат, за да подриват нашето правителство.

— Да, господин президент. Двойно по-важно е, защото къртицата застрашава и сигурността на наши източници…

— Като Лебед — каза Путин. — Не бива да ѝ се случи нищо, нищо компрометирующее, никакви вътрешни фалове, никакви провали. Егоров отбеляза с интерес, че президентът знае пола на Лебед. И знаеше, че той никога не го е споменавал пред него.

— Ние идентифицирахме офицера в ЦРУ, който ръководи къртицата. Аз започвам операция срещу него, за да научим името на агента му.

— Чудесно — каза Путин, който бе бивш офицер от КГБ, — но вие не се нуждаете от моето одобрение за провеждане на подобна операция.

— Това е сложна конспирация — каза Егоров, кръжейки около темата. — Възнамерявам да изпратя един от нашите офицери да се сближи с американеца и да го компрометира. Искам името на агента му.

Маската на Путин се промени леко, дали от дискомфорт или от удоволствие, Егоров не можеше да разбере.

— Искам дискретност и умереност. Няма да извиня физическо посегателство над този офицер от ЦРУ. Подобни неща не се правят между конкурентни служби. Последствията могат да бъдат неуправляеми. — Гласът на президента беше кадифен, кобрата разперваше качулката си. Порцелановият часовник „Фаберже“ на страничната масичка иззвъня, беше станало осем и половина. Чаят в другия край на стаята изстиваше.

— Разбира се. Аз ще взема всички предпазни мерки, господин президент. Освен моето ръководство един друг старши офицер надзирава оперативните действия срещу американеца.

— А младият офицер… — жена, правилно, нали? — напоследък бе реабилитирана в разследване на контраразузнаването?

— Да, господин президент — каза Егоров, гледайки в направените сякаш от пастет устни, докато се движеха.

— И правилно ли си спомням, че тази млада жена е ваша племенница? — Той гледаше Егоров право в очите. — Дъщеря на покойния ви брат?

— Семейството е най-добрата сигурност — каза неуверено Егоров. Това беше шоу, демонстрация на всезнание, на сила, предназначена да шокира и после да налага благоговейно подчинение. Както някога беше правил Сталин. — Тя ще следва моите заповеди.

— Нека се сближи с американеца, но аз няма да одобря активни мероприятия. Това не подлежи на коментар. — Путин очевидно знаеше дискутираните опции.

— Както желаете, господин президент — каза Егоров.

Девет минути по-късно стъпките на Егоров кънтяха по голямото стълбище, докато бързаше към чакащата го кола. Той се свлече на задната седалка, размишлявайки за катастрофите, които дебнеха в устрема на амбицията. Докато мерцедесът му профуча под арката „Боровицкая“, Ваня не видя една друга служебна кола, не толкова помпозна, насочваща се към сградата на Сената, която той току-що бе напуснал. В нея пътуваше неговият шеф на контраразузнаването, дребосъкът Алексей Зюганов.