Игри за милиарди [bg]

Най-накрая Белуедър и Уолтърс млъкнаха. Уолтърс стана и заобиколи бюрото.

— Смяташ ли, че ще успееш да откриеш доказателства? — попита той и посочи към О'Нийл. — Които да издържат в съда?

— Вероятно — отвърна О'Нийл. — Не е кой знае колко сложно.

Всъщност не само беше сложно. Беше страшно сложно. Капитол Груп щеше да плати милиони. Той щеше да пусне десетина души, които да работят денонощно, да утроява парите за допълнителен труд и да накара клиента да плати всичко до последното кламерче и неизползвана снимка.

— Чарлс е оставил доста следи — продължи да изрежда причините за оптимизма си той. — Познаваме жертвата. Кръгът се стеснява до една фирма. Ще научим имената на всички, които са работили в „Примо“ в онзи период. Все някой ще знае нещо. Все някой ще проговори.

— Искам да стане бързо.

— Ще изпратя най-добрите си хора.

Много на брой, при раздуто заплащане.

— Гледай да не те хванат.

— Няма шанс. Ще се прикрием добре и той няма да разбере нищо. Във всеки случай още наблюдаваме къщата му. Ще добавим още няколко души и ще знаем къде е и какво прави във всеки един момент.

— Какво чакаш?

О'Нийл и Морган отстъпиха назад и излязоха бързо от кабинета. В момента, в който вратата се затвори, Белуедър намести задника си върху бюрото на Уолтърс.

— Отлично — отбеляза той.

— Да — съгласи се Уолтърс, заобиколи бюрото и се отпусна на стола. Взе снимката, която О'Нийл беше оставил.

Беше я направил един от агентите, които следяха Морган и Чарлс онази вечер. Тайнственият мъж беше може би десет сантиметра по-висок от Морган, слаб, добре облечен, със скъпо кашмирено палто. Изображението беше леко размазано и не на фокус, но ясно се виждаше, че Чарлс е мургав, с пригладена назад черна коса, голям нос и проницателен поглед.

— Знаеш ли кой е този тип? — попита той, без да вдига поглед.

— Не. Кой?

— Това е човекът, който струва един милиард.