![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Излизат през външната врата на странния апартамент, отиват в друг коридор, където Туайла звъни. Там има мъж, когото наричат Бейли, и друг, към когото се обръщат с „доктор Игнис“. Пак са на ново място.
Това е прекалено, новите неща не спират да я засипват, промените са непрестанни, непоносимо е.
Отчаяна, Айрис се предава на гората, тя се появява в съзнанието й и я обгръща, както обгръща Бамби: „От земята изникнаха цяла армия цветя, напомнящи пъстри звезди, и почвата на сумрачния горски килим заблестя с безмълвно пламенно и пъстроцветно веселие…“.
Марта Къп
Не беше сигурна кое е по-лошо: неземното същество, което изскочи от канапето, а след това изчезна, като остави разкъсана дамаска и разпилени конски косми, или изражението на Една, което сякаш крещеше „казах ли ти“, и нейното задоволство, че вярата й в агресивна демонична сила е потвърдена от странния инцидент. Като се замислеше, май самодоволното лице на Една беше далеч по-лошото от двете, защото, ако чудовището от канапето „Честърфийлд“ се появеше отново, можеше да го удари безмилостно, но нямаше как да използва ръжена за камината срещу сестра си.
Все още вдигнала полата на вечерния си тоалет, Една заговори:
— Убедена съм, че ако отец Мърфи беше видял това нагло създание, нямаше да го е грижа дали вярвам в Голямата стъпка или в древните астронавти. Щеше да напръска със светена вода, миро и соли и незабавно да изрече молитва срещу злото силно, колкото му глас държи.
Марта беше наясно, че като не пуска ръжена, признава твърдението на сестра си, но със сигурност нямаше намерение да го остави, да изпие чаша топло мляко и да си легне. Дори Една да повикаше отец Мърфи, за да извърши екзорсизъм на къщата, вместо на човек, и дори той да се съгласеше, Марта щеше да изтърпи ритуала, готова да размаха приятно тежкия месингов ръжен.
— Какво следва? — попита Една.
— Какво имаш предвид?
— Освен че ще повикаме отец Мърфи — отвърна Една, — какво още трябва да направим, какво да очакваме, как да се подготвим?
— Може нищо повече да не се случи.
— Ще се случи нещо — заяви уверено Една, едва ли не със задоволство, сякаш появата на демони беше тъкмо нужното събитие, което да пребори монотонността на дъждовна декемврийска вечер.
Преди Марта да е успяла да отговори, подът беше облян от трепкаща синя светлина. Тя изпита чувството, че е застанала сред гъста светеща мъгла.
Ръженът помръдна като пръчка за търсене на подземни води, едва не го изпусна от ръцете си. Стисна го бързо, но ръженът дръпна ръката й надолу и върхът му докосна зловещото сияние.
В този момент останалите прибори за камина и стойката им не просто се устремиха към светлината, а се блъснаха в нея, сякаш привлечени от гигантска сила. Синьото, което обграждаше Марта, се измести през стаята, сякаш засмука украсената с орнаменти решетка на камината към огнището, и изфуча през комина.
Сали Холандър
Легнала на кухненския под, Сали почувства как и последните й кости се предават на разпростиращия се студ. В топлата й плът се беше образувал леден скелет. Никога преди не беше усещала физиката си така ясно. Макар и още парализирана, беше наясно с положението на всяка от своите двеста и шест кости, точната форма и начина, по който се свързваха отделните сектори, за да формират черепа. Знаеше какво е състоянието на всяка става: ямките и закръглените глави в раменете и бедрата й, сферичната става на врата между втория и третия прешлен, елегантните елипсоиди на китките й, гъвкавите свивки на пръстите, раменете и коленете й. Сали усещаше синовиалната мембрана, обгръщаща ставите й, и лепкавата синовиална течност, която сълзеше и ги смазваше. Чувстваше влакната на всяка поддържаща връзка, сухожилията и мускулите, създадени да приведат в движение целия скелет при подаден сигнал. Сякаш тялото й бе придобило изострен усет за самото себе си също какъвто имаше съзнанието й.
Страхът й беше изчезнал, като че ли наред с останалите неща, които демонът беше излял в нея, имаше успокоително. Вече не изпитваше притеснение, нито дори най-леката неувереност. Беше напълно спокойна като при медитация, не беше изпаднала в летаргия, а по-скоро в смирение пред неизбежната трансформация.
След като беше служила за боксова круша на съпруга си, събра куража да го напусне и да се разведе и постигна самоуважение преди повече от двайсет години, като оттогава бе имала силата никога повече да не се поддаде по този начин на друг. Силата на духа, с която се гордееше, й помагаше да избегне апатията, да се отдаде на чувствата и надеждата, да не се предава пред нищо — до този момент, в който се беше предала пред това почти сладостно очакване.