Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Целият следобед премина в изслушване на оплаквания. Всички изглеждаха нещастни. След това дойде ред на четенето. Върху бюрото й стоеше огромна купчина листа. Сред тях бяха статии от вестници и списания, излезли предишния ден, преведени от румънски на английски. Повечето от материалите в известния вестник „Младежка искра“ описваха всекидневната дейност на президента Йонеску, а на всяка страница се виждаха по три-четири негови снимки. Това е то невероятното его на човека, помисли Мери.
Имаше извадки и от други места: от вестник „Свободна Румъния“, от седмичното списание „Напредък“. Това бе само началото. Папката с радио материалите също чакаше своя ред, както и резюмето на новините, разпространени в масмедиите на Съединените щати. Имаше и папка с пълните текстове на речите, произнесени от важни американски държавници, дебел доклад по въпросите на преговорите за ограничаване на оръжията и последна информация за състоянието на американската икономика.
За един ден получих толкова много материали за четене, помисли си Мери, че цяла година няма да ми стигне да ги прочета, а така ще бъде всяка сутрин отсега нататък.
Но най-много я безпокоеше усещането за враждебност от страна на персонала. Това бе първото нещо, с което трябваше да се заеме.
Изпрати да повикат Хариет Кругър, началник на протокола.
— Откога работите в посолството? — попита Мери.
— Бях тук последните четири години, преди да скъсаме дипломатическите си отношения с Румъния, а сега — от три славни месеца. — В тона й се долавяше ирония.
— Не ви ли харесва тук?
— Аз съм един Макдоналдс и съм едно от момичетата на Кони Айлънд. Както се казва в една песен: „Покажи ми пътя, за да си отида у дома“.
— Може ли да поговорим извън протокола?
— Не, госпожо.
Мери бе забравила.
— Защо да не се оттеглим в „чистата“ стая? — предложи тя.
Когато Мери и Хариет Кругър седнаха в „чистата“ стая, а тежката врата се затвори зад тях, осигурявайки им безопасност, Мери каза:
— Току-що се сетих да ви попитам нещо. Днес ще имаме оперативка в залата за конференции. Тя не се ли подслушва?
— Вероятно да — отговори Кругър малко развеселена. — Но това няма никакво значение! Майк Слейд не би позволил да обсъждаме неизвестни за румънците неща.
Пак този Майк Слейд.
— Какво мислите за Слейд?
— Много е добър. Всъщност той е най-добрият.
Мери реши да не дава гласност на своето мнение.
— Извиках ви да разговаряме за следното — днес на заседанието останах с впечатление, че духът на повечето хора тук е нисък. Всички се оплакват, като че ли никой не е щастлив. Ще ми се да разбера дали причината съм аз, или винаги си е било така.
Хариет Кругър й отправи бърз, изпитателен поглед и каза:
— Истината ли искате да чуете?
— Да, ако обичате.
— И едното, и другото. Американците, работещи в Румъния, са като в тенджера под налягане. Понякога нарушаваме правилата на играта и имаме големи неприятности. Страх ни е да се сприятелим с румънците, защото може да се окаже, че те са от Секуритате. Ето защо връзките ни се ограничават между самите нас. Ние обаче сме малко на брой, така че доста скоро всичко това води до еднообразие и апатия. — Тя сви рамене. — Заплатите са малки, храната е отвратителна, а климатът е лош. — Тя отново погледна Мери, питайки се какво ли си мисли. — Вината за всичко това, разбира се, не е ваша, госпожо посланик. Вашите проблеми са други. Първо, вие сте лице, назначено с политическа мисия, и на вас ви е поверено посолство, в което са изпратени дипломати от кариерата. — Тя спря. — Сигурно започвам да ставам доста остра?
— Не, не, продължавайте.
— Повечето от тях бяха против вас още преди да дойдете тук. Дипломатите от кариерата в едно посолство гледат да не разклащат лодката. Лицата, назначени с политическа цел, обичат да променят нещата. За тях вие сте аматьор, който учи професионалисти как да си вършат работата. Вторият проблем е, че сте жена. Румъния би трябвало да има за символ върху националното си знаме мъжко прасе шовинист. Американците в посолството не обичат да получават заповеди от жена, а с румънците в това отношение е още по-зле.
— Разбирам.
Хариет Кругър се усмихна:
— Но със сигурност мога да кажа, че имате чудесен рекламен агент. Досега не съм виждала толкова много снимки на човек като вас върху кориците на списанията. Как го постигате?