![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Но само невероятността на явлението очевидно не беше достатъчна за капитана.
Маркус беше служил в антилските легиони дълги години. Изпълнен с инстинктивен ужас и ступор, той се втренчи в гледката пред себе си.
Защитната стена беше разрушена.
В древното съоръжение, изградено с помощта на фурии, зееше пролом, широк четвърт миля. Огромната обсадна стена, висока петдесет фута и два пъти по-дебела, векове наред беше стояла непроменена като планините. Но сега отворът в нея зееше като рана. До вчера тази гледка щеше да предизвика дива тревога и рошавите ледени хора вече щяха да се изсипват от нея с хиляди.
Но вместо това всичко изглеждаше спокойно. Маркус забеляза няколко групи фургони и товарни животни, които се насочваха към зеещата дупка по утъпкана пътека през снега. Освен ако не грешеше в предположението си, те носеха провизии. Хората на трибун Цимния изглежда подсигуряваха доставките за похода.
Без да даде знак за спиране, капитанът продължи да язди право към отвора в стената, а канимите и алеранските войници го последваха.
Маркус неволно потръпна, когато преминаваше през Защитната стена. Мъжете се оплакваха един на друг, когато смятаха, че няма да бъдат подслушани. От капитана дойде заповед: никой не трябваше да използва огнени призовавания, които биха предпазили хората от студа по-добре от всякакви наметала.
От другата страна на Защитната стена имаше… пристанище.
Маркус примигна. Отвореното поле пред Защитната стена беше идеално равно на половин миля от основата на стената и така беше по цялата й дължина. Улесняваше стрелбата по цели, ако те не се качват непрекъснато нагоре и надолу по неравен терен, и помагаше за заслепяването на врага със собствените му редици, когато ледените атакуваха. Това беше просто отворен участък земя.
Сега беше пълен с високите кораби от армадата, която ги беше върнала от Кания, гора от голи мачти, достигащи до снежното небе. Гледката беше странна. Маркус се почувства напълно дезориентиран, когато легионите тръгнаха надясно по дължината на стената. В крайна сметка всички се наредиха в колона, успоредна на стената. Капитанът заповяда „наляво“ и Маркус се озова, заедно с хиляди други легионери и воини, втренчен в неуместните кораби.
Октавиан подкара коня си и язди приблизително до средата на линията. После се обърна с лице към войските и вдигна ръка за мълчание. Всички моментално утихнаха. Когато заговори, гласът му звучеше спокойно и съвършено ясно, усилено от въздушна фурия, Маркус беше сигурен в това.
— Е, мъже — започна капитанът. — Безгрижната ви почивка в слънчева Кания официално приключи. Отдихът за вас свърши.
Това предизвика шумен смях в легионите. Канимите не реагираха.
— Докато ви говоря — продължи капитанът, — врагът атакува всичко, което е останало от нашата Империя. Нашите легиони се сражават с него в мащаб, невиждан в историята ни. Но без нашето участие те могат само да отложат неизбежното. Трябва да сме в Рива, господа, и то веднага.
Маркус слушаше речта на капитана, докато той излагаше ситуацията в далечния край на Империята, но очите му бяха привлечени от корабите. Той вече не виждаше толкова ясно, както някога, но забеляза, че корабите са били… модифицирани. Те почиваха на киловете си, но вместо с обикновена, избелена дървесина, киловете им бяха или заменени, или облицовани с блестяща стомана. Допълнителни дървени конструкции, приличащи на ръце или може би крила, се извиваха от двете страни на корабите, завършвайки в други дървени конструкции, равни по дължина на корпуса на кораба. Тези конструкции също имаха килове, облицовани със стомана. Разположени от двете страни на кораба, крилата осигуряваха той да стои напълно прав, балансът му беше запазен. Нещо в дизайна изглеждаше смътно познато.
— С добри пътища — продължаваше капитанът — бихме могли да стигнем там след няколко седмици. Но ние нямаме тези седмици. Затова ще опитаме нещо ново.
Докато произнасяше думите, в полезрението на Маркус се появи друг кораб. Това беше малка, пъргава на вид шхуна, и той веднага разпозна кораба на капитан Демос „Слайв“. Подобно на останалите и той беше снабден с метален кил, както и с крилати конструкции от двете страни. Но за разлика от останалите, неговите платна бяха вдигнати и издути, уловили силата на северните ветрове.