Катерина де Медичи [bg]

– Щом обикновената магия няма да помогне, какво ще го защити? – настоях. – Изкупете неговия живот с моя. Сигурно знаете как.

Той потрепери.

– Знам как. Ала в съня ви има и други. Какво ще стане с тях?

– Няма значение – отроних нещастно.

– Франция ще рухне – отвърна той. – Защото те са ваша отговорност и част от съдбата ви, както и принц Анри.

– Значи и заради тях съм длъжна да остана? Мнозина в двореца обаче искат да ме прогонят и да оженят Анри за друга. Отида ли си, няма кой да го закриля. Трябва да му родя дете. Трябва! – Лицето ми се изопна. – Кажете ми какво да направя, за да опазя Анри жив и да му родя дете!

Той мисли дълго, преди да отговори.

– Няма начин да заблудим съдбата задълго. Ала сме способни да откупим на Анри повече години, отколкото са му отредени. – Руджиери замълча. – Това ли искате наистина? Да родите дете на дофина?

Въпросът ми се стори абсурден.

– Разбира се. Готова съм на всичко. Вече опитах всичко: талисмани, магии, налагах се с противни лапи, пих урина от муле. Не знам какво друго да направя.

Той пак се замисли.

– И детето трябва да е от дофина – проговори най-сетне.

Беше констатация, ала долових въпроса, стаен в нея, и лицето ми се сгорещи. "Как смееш", прииска ми се да възкликна, ала пред мен стоеше Руджиери и благоприличието не важеше. Нямаше тайна, забулена от него, нямаше тема, твърде зловеща, за да се изрече гласно.

– Да, трябва да е от него. Той ми е съпруг. И го обичам – отвърнах, поруменяла.

Той сведе глава, доловил отчаянието в последните три думи.

– Жалко, това усложнява положението – прошепна.

– Защо?

– Проучили сте, предполагам, какво вещаят звездите ви по отношение на децата. И звездите на Анри. Скорпион владее Петия ви дом. Твърде умна сте, смисълът едва ли ви убягва: безплодие или, ако пожелаете, лъжи и измами. Вие избирате.

– И двете са неприемливи – възмутих се. – Няма ли трети начин?

– Винаги има. – Той приведе напред болезнено бялото си лице, обрамчено от синкавочерна коса. – Зависи докъде сте готова да стигнете.

Въпреки гърбавия нос и сипаничавите скули гласът и жестовете му бяха магнетични, пленителни. Под ледената повърхност бушуваше горещо течение, което щеше да ме повлече, ако посмеех да се гмурна.

– Готова съм на всичко, но не и да легна с друг мъж.

Той кимна бавно.

– Предупреждавам ви тогава, мадам Ла Дофин, че за да получите кръв, трябва да дадете кръв.

Неприятна тръпка пролази по гръбнака ми. Той говореше за най-тъмната магия. Отдавна обаче чувствах, че душата ми е погубена.

– Ще дам и последната капка, за да спася Анри – заявих аз.

Очите му не разкриха нищо.

– О, мадам... Нужни са силна воля и храброст, защото не става дума за вашата кръв.

Устоявах седмици наред. Срещах се всеки ден с Руджиери, съветвах се с него по тривиални въпроси и го разпитвах за магическото изкуство. Той отказваше да ме посвещава в тайните си: знаех твърде малко, а той – твърде много. По-безопасно било да прави магии по моя заповед.