Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
След като всяка пречка пред неговото възцаряване бе преодоляна, Детуинг бе привел в действие това, което смяташе за идеалното продължение на своите планове. Как по-добре да засили позициите си, освен като се ожени за дъщерята на някой от най-могъщите владетели в Алианса? Разбира се, не всички монарси разполагаха с подходяща партия. Всъщност за момента единствено Теренас и Делин Праудмуър имаха неомъжени дъщери, надхвърлили детската възраст. Но Джейна Праудмуър бе прекалено млада, а както бе подразбрал драконът — и с твърде необуздан характер, иначе той би я изчакал да порасне. Не, принцеса Калиа щеше да свърши идеална работа.
Оставаха й поне още две години до възрастта за брак, но две години не означаваха нищо за неостаряващия дракон. За това време всички останали от неговия вид щяха да са се подчинили на властта му или нямаше да са между живите. Детуинг щеше да заеме висок политически пост, от който щеше сериозно да подкопава основите на Алианса. Това, в което бруталните орки се бяха провалили с атака отвън, той щеше да постигне отвътре.
Лакеят отвори една врата.
— Почакайте тук, милорд. Не се съмнявам, че Негово Величество скоро ще дойде при вас.
— Благодаря — унесен в мечти, Детуинг прекрачи прага. Едва след като вратата се затвори зад гърба му, той забеляза, че в стаята има други посетители.
Загърнати в плащове със спуснати качулки, две фигури го поздравиха, накланяйки леко глави в негова посока.
— Привет, лорд Престор — избоботи единият посетител, брадат мъж със скрито в сянка лице.
Детуинг прикри гримасата, която бе започнала да изкривява лицето му. Той бе очаквал да се изправи срещу Кирин Тор, но не и в двореца на крал Теренас. Неприязънта към магьосниците от Даларан, която драконът бе внушил на всички владетели, би трябвало да попречи на маговете да дойдат на посещение.
— Привет и на вас, сър и мадам.
Втората магьосница, доста възрастна според разбиранията на расата си жена, отвърна:
— Надявахме се да ви срещнем по-рано, милорд. Вашата репутация се е разнесла из всички кралства на Алианса… особено в Даларан.
Магията, поддържана от тези магьосници, правеше чертите им размити. Въпреки че Детуинг можеше да разкъса маските им много лесно, той предпочете да не го прави. Вече познаваше тази двойка, макар и не по име. Долавяше нещо познато в аурата на брадатия, сякаш двамата се бяха срещали преди. Престореният благородник подозираше, че този заклинател е отговорен за последния опит за проникване през защитните магии около неговото шале. Имайки предвид силата на своите магии, Детуинг бе леко изненадан, че човекът е оцелял и стои срещу него в момента.
— И репутацията на Кирин Тор също е известна на всички — отвърна той.
— И се увеличава с всеки изминал ден… но така, както би ни харесвало, трябва да добавя.
Тя намекваше за неговите деяния. Детуинг не смяташе, че Кирин Тор представляват някаква заплаха за него в момента. Засега те мислеха, че той е някой магьосник ренегат и едва ли си даваха сметка за действителното му могъщество.
— Очаквах да се срещна с Негово Величество насаме — каза той, обръщайки разговора в своя полза. — Да не би Даларан да има някаква работа с Лордерон?
— Даларан се стреми да участва във всички важни за Алианса събития — отвърна жената. — Нещо, което е доста трудно напоследък. Например, някой бе пропуснал да ни уведоми за последната среща на високо равнище.
Детуинг спокойно отиде до една странична маса, на която за удобство на чакащите гости Теренас винаги държеше няколко бутилки от най-добрите си напитки. Според дракона лордеронското вино беше единственият свестен продукт, който предлагаше кралството. Наля си малко в един от украсените със скъпоценни камъни бокали, които стояха в съседство.
— Да, аз говорих с Негово Величество и настоях да ви помоли да се присъедините към обсъжданията за Алтерак, но той изглеждаше непреклонен в решението си да ви държи настрана от тях.
— Въпреки всичко ние научихме изхода им — изсумтя брадатият. — Трябва да ви честитим, лорд Престор.
Явно те наистина го бяха следили внимателно — естествено, доколкото бе оставил възможност за това.
— Уверявям ви, че и за мен това бе пълна изненада. Всичко, което се надявах да постигна, бе да предотвратя разпадането на Алианса след предателството на лорд Перинолд.
— Да, това наистина бе ужасно деяние. Никой не очакваше такава постъпка от него. Познавах го още докато беше младеж. Леко боязлив, но с нищо не показваше, че ще стане предател.