Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че ще ти е уютно сред яйцата.
— Ще внимавам да не докосна нито едно. — Крас ясно съзнаваше ценността им.
— Сигурна съм в това, любов моя… особено след като знаеш, че са твои.
Тя го остави втрещен. Когато аленият гигант изчезна, погледът на Крас започна да се движи от едно яйце към друго. Като консорт, той разбира се бе оплождал своята партньорка. Много от децата му бяха израснали до възрастни дракони, донасяйки гордост на ятото.
Магьосникът удари юмрук в един камък, игнорирайки болката, която това глупаво действие му донесе. След всичко, което бе разкрил на Алекстраза, все пак беше запазил за себе си няколко важни факта. Като например предстоящото нахлуване на Пламтящия легион. Крас се страхуваше, че дори кралицата му, колкото и мъдра да беше, можеше да се изкуши да си поиграе с историята… а това би могло да създаде още по-ужасяваща катастрофа.
Но по-лошо дори от това, драконовият магьосник беше неспособен да й каже за бъдещето на собствения им вид — бъдеще, в което само малцина щяха да оцелеят… Бъдеще, в което повечето люпила щяха да умрат, преди да имат шанса да достигнат зрелост.
Бъдеще, в което самата Кралица на Живота щеше да се превърне в роб, а децата й — в марионетки на расата завоевател…
Петнайсет
Адските зверове тичаха през омагьосаната гора, а муцуните им бяха вдигнати високо, докато магическата миризма се засилваше. Гладът ги тласкаше напред и огромните хрътки ръмжаха от нетърпение.
Но когато едната от тях прескочи някакъв повален дънер, клони от друго близко дърво се наведоха и обхванаха краката й. Втори адски звяр, който тичаше по пътеката, усети как лапите му потъват във внезапно размекналата се почва. Трети се сблъска с избуял на пътя му храст, покрит с остри бодили, които се забиха в дебелата кожа на демона и го изпълниха с невероятна агония.
Гората се събуди и оживя, за да защити себе си и своя господар. Атаката на петте чудовища се забави… но не спря. Огромни нокти разкъсаха впримчилите ги клони и ги отчупиха от дънерите. Друг адски звяр помогна на онзи, затънал в блатото, като го издърпа на твърда земя, преди да продължи напред. Гладът и яростта позволиха на оплетения в храста демон да се засили и да мине през него, макар това да остави кървящи рани по цялото му тяло.
Ловците нямаше да бъдат отделени толкоз лесно от своята жертва…
— Шан’до! Какво е това?
Полубогът погледна надолу към ученика си, но в очите му нямаше обвинение.
— Хрътките, за които ми разказа, са те проследили тук.
— Проследили? Невъзможно! Имаше само една и тя…
Брокс го прекъсна, но ръмжащият му глас не предложи утеха:
— Адските зверове… те са тъмна магия. Където е имало един… може да се появят и повече, ако се нахранят добре… виждал съм го…
— Близък приятел и могъщ защитник е паднал — рече Ценариус, а вниманието му се върна към гъстите гори пред тях. — В себе си носеше древна и могъща магия, ала тя го е направила по-податлив на злото, вместо да го защити.
Оркът кимна:
— Значи сега единият е много — Брокс инстинктивно се пресегна към гърба си, но обичната му бойна брадва не го чакаше там. — А аз нямам оръжие.
— Ще бъдеш въоръжен. Бързо намери паднал клон с дължината на предишното ти оръжие.
Оркът изпълни заповедта. Донесе на полубога масивен клон, който после по заръка на Ценариус постави между него и Малфурион.
— Коленичи пред него, ученико мой. Ти също, воине. Малфурион, постави ръцете си върху клона, а после му позволи да положи длани върху твоите. — Когато те изпълниха казаното, господарят на гората заповяда: — Сега, воине, изчисти ума си от всичко друго, освен оръжието. Мисли само за него! Бързината е от огромно значение! Малфурион, ти трябва да отвориш ума си и да позволиш на мислите му да доплуват до твоите. Ще ви дам следващите указания, когато направите това.
Нощният елф изпълни всичко. Прочисти мислите си, както неговият шан’до го беше научил преди, а после се протегна с ума си, за да се свърже с орка.
Веднага го нападна първична сила, която грубо си проправи път в ума му. Малфурион почти я отхвърли, но после се успокои. Прие мислите на Брокс и остави образът на желаното от него оръжие да приеме нужната форма.
„Виждаш ли го, ученико? — долетя гласът на Ценариус. — Чувстваш ли го, усещаш ли линиите, които го оформят?“
Елфът го направи. Почувства и връзката на орка с оръжието и как то бе за него не толкова сечиво, колкото истинско продължение на война.