Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
„Прокарай ръце по дървото и дръж постоянно образа в главата си. Следвай естествените извивки и ги насочи в желаната форма…“
С ръцете на Брокс върху неговите, Малфурион започна да прокарва пръсти по клона. Докато го правеше, чувстваше как дървото омеква под докосването му, а после изменя формата си.
Постепенно под неговите насоки върху тревата се появи брадва с дебело острие, изцяло създадена от дъбово дърво. Малфурион я виждаше как се оформя, почувства удоволствието от създаването на оръжие, досущ като онова, което беше загубил, когато го плениха нощните елфи…
Младежът се напрегна. Това бяха емоциите на орка, не неговите. Бързо ги отхвърли и се концентрира върху последните детайли — извивката на дръжката и остротата на режещия ръб.
„Делото е готово — намеси се Ценариус. — Върнете се при мен…“
Нощният елф и оркът се отдръпнаха. За кратък миг се гледаха в очите. Малфурион се зачуди дали Брокс е усетил някои от неговите мисли, ала зеленокожото създание не издаде по никакъв начин какво става в главата му.
Между тях лежеше гладко полираното отражение на желанията на Брокс, макар че дори нощният елф се чудеше как ли дървеното острие ще издържи повече от два удара.
В отговор на този неизказан въпрос господарят на горите протегна ръце… и внезапно брадвата се озова между тях. Ценариус огледа оръжието със златните си очи:
— Нека винаги намира целта си и винаги пази своя господар. Нека бъде умело използвана за целите на живота и справедливостта. Нека добавя към силата на война, който я носи, и от своя страна, да добива сила от него.
Докато полубогът говореше, около брадвата се появи синкаво сияние. Светлината потъна в дървото и прибави странна лъскавина към творението на елфа.
Накрая Ценариус подаде оръжието на Брокс:
— Твоя е. Ще ти служи добре.
С широко отворени очи, посивяващият орк прие подаръка, а после замахна с него напред и назад, изпробвайки качеството му.
— Балансът… перфектен е! И я усещам… като част от ръката си! Но ще се строши…
— Не — прекъсна го господарят на гората. — В добавка към работата на Малфурион, сега тя носи и моята благословия. Ще откриеш, че е по-силна от всяко оръжие, изковано от смъртен. Можеш да ми вярваш.
Що се отнася до нощния елф, той не потърси оръжие, нито пък искаше нещо като това, което сега държеше оркът. Макар да знаеше, че демоничните зверове се хранят с магия, той разбираше, че шансовете му са по-големи със заклинания, отколкото с оръжие, което едва умее да върти. Вече имаше някои идеи как да ползва таланта си, без той да става причина за поражението му.
И така тримата се изправиха срещу наближаващите демони.
Кошмарите от близкото минало на Ронин се завръщаха, за да го тормозят отново, но този път въплътени в реалност. Адските хрътки, предвестниците на Пламтящия легион, вече се намираха тук, в света на смъртните. Възможно ли бе безкрайните армии от рогати огнени войни да изостанат?
Крас му беше дал да разбере колко страшно може да се окаже да се обвържат още повече със ставащото в миналото. Това, което им изглеждаше като победа, можеше да се окаже краят на бъдещето, което познаваха. За да опази живота на тези, които обичаше, Ронин трябваше да остане безучастен.
Ала когато първият адски звяр скочи насред поляната, тези благородни мисли изчезнаха от ума му.
Около полубога ехтяха гръмотевици, когато той пристъпи напред да посрещне демоничните хрътки. Копитата му разтърсиха земята и дори отвориха лека цепнатина. Той приближи ръце и когато ги срещна, проблесна светкавица.
След това Ценариус хвърли към най-близкия демон нещо, подобно на миниатюрно слънце. Вероятно полубогът само изпробваше силите на своя опонент или пък подценяваше издръжливостта му, защото хрътката протегна напред и двете си пипала и вместо магията да удари целта си… просто беше погълната.
Чудовището се поколеба, разтрепери се… и внезапно на мястото му се появиха две еднакви създания.
Те скочиха към бога-елен с протегнати нокти, за да изсмучат великата му магия. Ценариус хвана първото с една ръка и го задържа неподвижно, а демонът взе да се гърчи лудешки, ала другият се вкопчи в бога и пипалата затърсиха плътта му. Тримата паднаха на земята в хаос от преплетени тела.
„Никога не са правили това!“
Самият Ронин не беше срещал адски зверове, но беше изучавал труповете им и чел цялата събрана за тях информация. Беше чувал за няколко редки случая, в които хрътките се бяха умножавали, но само след поглъщане на магия и дори тогава процесът бе описан като бавен и мъчителен.