Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението

В началото бавно, а после с все по-голяма сигурност Пламтящият легион започна да разделя армията на две. Никой не се съмняваше, че ако успеят, битката — и светът — бяха обречени.

Ронин и лунната стража правеха всичко възможно, но все пак бяха смъртни и изтощението им влияеше много по-силно, отколкото на ередарите и другите заклинатели в Легиона. И по-лошо, те трябваше да пазят и собствения си живот, тъй като Аркемонд ги атакуваше повече от всеки друг път.

Един магьосник вдясно от Ронин внезапно изкрещя и се сви, сякаш цялата влага е била изсмукана от тялото му. Втори умря по същия отвратителен начин, още преди човекът да осъзнае първата смърт.

После Ронин почувства как по собственото му тяло се разпростира невероятна суша. Той се задави от силната дехидрация и едва успя да създаде около себе си щит.

Един от лунните стражи го хвана, преди да е паднал, и го извлече настрани от битката.

— Вода… — помоли Ронин. — Донеси вода!

Веднага получи мях, който изпразни, без да разсипе и капка. Дори тогава човекът се чувстваше така, сякаш не е пил нищо повече от ден.

— Кир’алтиус също е мъртъв — докладва магьосникът, който му бе помогнал. — Стана толкова бързо, че не можахме да сторим нищо…

— Трима тук… колко ли по другите фронтове? — Червенокосият заклинател се намръщи. — Нямаме избор! Не можем да помогнем на войниците, ако умираме по този начин… и все пак ако не им се притечем на помощ, Легионът ще пробие и последните ни защити!

Нощният елф сви рамене безпомощно. И двамата разбираха, че няма как да променят ситуацията.

— Помогни ми да стана! Трябва да създадем матрица! Така поне може би ще успеем да се пазим по-добре! Може би тогава ще…

Зад него прозвучаха рогове, които призоваваха армията да се включи в битката. Ронин и другият магьосник се обърнаха изненадани, защото и двамата знаеха, че няма нощен елф, който вече да не е на фронта.

И тогава… станаха свидетели на атака, каквато никой никога не бе виждал по земите на Калимдор. Тя не се състоеше от кавалерия или отряд ветерани. Единственият нощен елф сред щурмуващите бе Джарод Шадоусонг, който водеше на своята пантера.

Ронин поклати глава, почти неспособен да възприеме гледката.

— Той води пазителите на Калимдор срещу клина!

Ценариус следваше плътно нощния елф, а двамата господари на мечките — Урсок и Урсол, ако Ронин си спомняше правилно — тичаха зад тях. Над четиримата се носеше нещо, което според описанието на Крас трябваше да е Авиана, Повелителката на птиците. Непосредствено зад тях ги следваше създание, подобно на крилата пантера с почти човешки ръце, а след нея — гущероподобен войн с черупка като на костенурка. И това беше само първата вълна от няколко десетки създания, много от които човекът не помнеше да е виждал по-рано. Магьосникът не знаеше имената или титлите им, но чувстваше, дори по-добре от останалите, невероятната сила, насочена срещу демоните.

И усещайки тази мощ, той се усмихна с надежда.

— Трябва да подготвим лунната стража! — нареди той. — Забравете клина! Концентрирайте се само върху магическите атаки на Легиона! — Ронин се усмихна още по-широко. — Мътните го взели Джарод! Само той може да бъде толкова наивен, че да нареди на полубогове да се хвърлят в битка, да ги поведе, а после да му се размине! — След това настроението му се развали, спомняйки си всичко, което демоните хвърляха срещу защитниците. — Дано само това да е достатъчно…