Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— И аз — изтърси Аврелия, без изобщо да се замисля.
Той се усмихна снизходително.
— Състезанията в Рим са най-добрите в Италия. Ще те водя толкова често, колкото пожелаеш.
Аврелия леко се подразни.
— Нямах предвид това.
Той леко се намръщи.
— Не разбирам.
Тя се поколеба за момент, но наивността ѝ надделя. „Ако ще ми бъде съпруг, би трябвало да си споделяме всичко“, помисли си тя.
— Аз също обичам ездата.
Флак се намръщи още повече.
— Искаш да кажеш, че обичаш да гледаш как баща ти или Квинт тренират с конете си ли?
— Не. Аз самата обичам да яздя. — Аврелия изпита задоволство от изумлението му.
Сега беше негов ред да се подразни.
— Как така? Кой те е учил? — остро попита той.
— Квинт. Казва, че съм родена за езда.
— Брат ти те е научил да яздиш?
Прикована от погледа му, Аврелия започна да губи самоувереност.
— Да — промърмори тя. — Аз го накарах.
Флак се засмя.
— Накарала си го? Фабриций изобщо не спомена подобно нещо, докато възхваляваше качествата ти.
Аврелия сведе поглед. „Трябваше да си държа езика зад зъбите“, помисли си. Вдигна глава, видя, че Флак я оглежда внимателно, и пристъпи неспокойно от крак на крак под погледа му.
— А можеш ли да се биеш?
Неочакваният му въпрос я хвана неподготвена.
Той направи мушкащо движение, сякаш държи меч.
— Можеш ли да боравиш с гладиус?
Разтревожена от вече разкритото, Аврелия не отговори.
— Зададох ти въпрос. — Тонът на Флак бе мек, но очите му бяха като от гранит.
„Не съм извършила никакво престъпление“, гневно си помисли Аврелия.
— Мога — предизвикателно отвърна тя. — Но съм много по-добра с прашката.
Флак вдигна ръце във въздуха и извика:
— Ще се женя за амазонка! Родителите ти знаят тези неща?
— Разбира се, че не.
— Естествено, че не. Не мисля, че Фабриций би останал особено доволен. И мога само да си представя как би реагирала Атия.
— Моля те, не им казвай — замоли го Аврелия. — Квинт ще си изпати.
Той я изгледа за момент и устните му се разтеглиха във вълча усмивка.
— Защо да им казвам?
Аврелия не можеше да повярва на ушите си.
— Нима нямаш нищо против?
— Не! Това показва римския ти дух, което означава, че синовете ни ще бъдат воини. — Флак размаха предупредително пръст. — Не очаквай обаче, че ще продължиш да боравиш с оръжия, след като се оженим. Подобно поведение е неприемливо в Рим.
— А язденето? — прошепна Аврелия.
— Ще видим — отвърна той. Видя посърналата ѝ физиономия и погледът му стана особен. — Имението ми извън столицата е много голямо. Никой не знае какво се случва там, освен ако аз самият не разказвам.
Силно развълнувана от реакцията на Флак, Аврелия не забеляза скрития намек в последното му изречение. Може би бракът не беше толкова лошо нещо, колкото си бе мислила. Тя го хвана за ръка.
— Сега е твой ред да ми разкажеш за себе си.
Той я погледна доволно и започна.
Квинт откри баща си отвън да наглежда товаренето на багажа върху мулетата.
Фабриций се усмихна.
— Та какво искаше да ми кажеш?
— О, нищо важно — отвърна Квинт. Погледна животните, които бяха натоварени с цялата военна екипировка на баща му. — Колко време ще продължи тази война според теб? Флак изглежда сигурен, че ще приключи за няколко месеца.
Фабриций се огледа, за да се увери, че няма кой да ги чуе.
— Ако питаш мен, той е малко по-самоуверен от необходимото. Знаеш какви са политиците.
— Но Флак говори за сватба през юни.
Фабриций му намигна.
— Той поиска да се разберем за дата. Съгласих се. Пък и кое време може да е по-добро от най-хубавия месец в годината? И ако бракът не може да се сключи заради кампанията, годежният договор гарантира, че ще се случи по-нататък.
Квит се ухили на лукавството на баща си. Замисли се за момент и реши, че баща му вероятно е по-прав от Флак за продължителността на войната.
— Аз вече съм достатъчно голям, за да постъпя в армията.
Лицето на Фабриций стана сериозно.
— Знам — каза той. — Помолих Марциал да те държи под око и да те включи в местната кавалерийска част заедно с Гай. Разбира се, че в отсъствието ми майка ти ще отговаря за Аврелия и стопанството, но ти ще трябва да ѝ помагаш. Това обаче не е причина да не започнеш и обучението си.
Очите на Квинт блеснаха радостно.
— Само да не ти идват разни щури идеи — предупреди го баща му. — Няма начин да бъдеш призован във войската в близко бъдеще. За момента конниците от Рим и околностите му ще са повече от достатъчни за войната.