Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Да, папа... и аз много обичам Ерика... макар Грюнлих да твърди, че не съм обичала деца... Не бих се разделила никога с нея, казвам ти го... но Грюнлих... не! Грюнлих, не! А сега на всичко отгоре банкрутира!.. Ах, папа... ако решиш да ни прибереш, мене и Ерика, у дома... ще си дойда с радост! Сега знаеш.
Консулът стисна повторно устни; беше крайно доволен. Все пак трябваше още сега да засегне главния въпрос, но тук рискуваше малко при тая решителност, показана от Тони.
— При всичко това — каза той — ти, чедо, изглежда, забравяш напълно, че би могло да се помисли за подкрепа... и то от моя страна. Баща ти призна вече, че не може да се чувствува безусловно невинен спрямо тебе и в случай, м-да, в случай че ти се надяваш... очакваш това от него... той ще се притече на помощ, ще предотврати фалита, волю-неволю ще заплати дълговете на мъжа ти и търговията му ще тръгне отново...
Той я гледаше напрегнато-изпитателно и изражението на нейното лице го изпълни със задоволство — в него личеше разочарование.
— За колко се касае всъщност? — попита тя...
— Има ли значение, чедо... За голяма, голяма сума,
И консул Буденброк кимна няколко пъти с глава, като че ли тежестта на мисълта за тая сума го клатеше бавно насам-натам.
— При това — продължи той — не бива да скрия от тебе, че нашата фирма, независимо от сегашната история, претърпя загуби и отделянето на тая сума ще означава за нея отслабване, от което тя мъчно... мъчно би могла да се съвземе. Съвсем не казвам това, за да...
Той не довърши. Тони скочи, дори отстъпи една-две крачки назад и все още с влажната дантелена кърпичка в ръка извика;
— Добре! Достатъчно! Никога!
Тя имаше почти героичен вид. Думата „фирма“ падна точно на болното място. По всяка вероятност тя подействува по-решително дори от нейното отвращение към господин Грюнлих.
— Това не бива да направиш, папа! — продължи тя окончателно извън себе си. — Мигар искаш да банкрутираш и ти? Достатъчно! Никога!
В тоя миг вратата за коридора се отвори донякъде нерешително й в стаята влезе господин Грюнлих.
Йохан Буденброк се изправи с движение, което изразяваше: свършено.
ГЛАВА ОСМА
Лицето на господин Грюнлих беше покрито с червени петна, но той беше облечен най-грижливо. Носеше черен, нагънат солиден жакет и панталон с грахов цвят, подобни на ония, с които някога бе правил първите си визити на „Менгщрасе“. Той се спря в някаква отпусната стойка, наведе очи към пода и каза с мек, морен глас:
— Татко...
Консулът се поклони студено и после с няколко енергични движения на пръстите оправи вратовръзката си.
— Благодаря ви, че дойдохте — добави господин Грюнлих.
— Това беше мой дълг, приятелю — отвърна консулът, — но се страхувам, че то ще остане единственото, което съм а състояние да направя по вашия въпрос.
Неговият зет му хвърли бърз поглед и стойката му стана още по-отпусната.
— Чух — продължи консулът, — че вашият банкер, господин Кеселмайер, ни чакал... Какво място определихте за разговора? Аз съм на ваше разположение.
— Моля, имайте добрината да ме последвате — прошушна господин Грюнлих.
Консул Буденброк целуна дъщеря си по челото и каза:
— Иди горе при детето си, Антония!
После мина през трапезарията и влезе в дневната заедно с господин Грюнлих, който вървеше ту пред него, ту след него и разтваряше портиерите.
Когато застаналият до прозореца господин Кеселмайер се обърна, белият и черен пух по главата му се изправи в после отново легна кротко назад върху черепа.
— Господин Кеселмайер, банкер... Консул Буденброк търговец на едро, мой тъст... — каза господин Грюнлих сериозно и скромно.
Лицето на консула беше неподвижно. Господин Кеселмайер се наведе с провиснали ръце, сложи двата си жълти кучешки зъба върху горната устна и каза:
— Ваш покорен слуга, господин консуле! Много се радвам, че имам удоволствието да се запозная с вас.
— Моля, простете, че ви накарах да чакате, Кеселмайер — каза господин Грюнлих.
Той беше преизпълнен от вежливост както към единия, така и към другия.
— Да минем на въпроса! — забеляза консулът и се обърна насам-натам, като че търсеше нещо.
Стопанинът побърза да отговори:
— Заповядайте, господа...
Когато влязоха в пушалнята, господин Кеселмайер каза весело:
— Пътувахте ли приятно, господин консуле?... Аха, дъжд! Да, лошо време, грозно, мръсно време! Да имаше поне малко мраз, малко сняг... Но няма. Дъжд! Кал! Във висша, висша степен противно...