Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
— Доколкото знам, при вас има човек! — подхвърли ехидно мръсникът. — Има човек, който да ви помага.
— Слава богу! — рекох. Настръхнах, като че ли ме дебнеше гад.
— Само се чудя, колега, как така можахте да се сдобрите с тоя човек. Тоест как можа той да ви прости.
— Навярно имате пред вид медицинската сестра Юла Стоянова?
Той кимна важно и мълчаливо.
— И вие се учудвате, че тя няма лоша памет? Удивявайте се! — И понеже бях настръхнал вътрешно, рекох: — Тя е в служебна отпуска и може да разполага всякак със свободното си време.
— О, разбира се! — Той ме погледна със сразяващ поглед. В цепката между мъртвешките му устни като че ме полази змия. — Медицинската сестра Юлия Стоянова не е в служебен отпуск, колега. Тя напусна болницата посвое желание и сега е на свободна практика. Когато човек е на свободна практика, може да разполага с времето си, както обича. Вие сте безусловно прав!
Ах, негодникът! Ах, глупачката!
— Не зная, че е напуснала болницата — рекох. — Предполагах, че е в отпуска.
— Тя подаде оставка още на следния ден, след като вие се разболяхте!
— Интересно! — повдигнах рамене. — А защо?
— Поиска да ползува годишната си отпуска, но аз не й разреших, нямах резервна сестра. И тя се разсърди и подаде оставка. Но вие не я мислете, колега! Медсестрите на свободна практика не стоят без работа, печелят.
Помълчах и рекох:
— Знаете ли, че се изморих от приказки?
— Наистина ие бива много да приказвате! Аз дойдох просто да ви видя за минута—две като приятел и като колега. Да се нуждаете от нещо?
— Идете си миром! — рекох. — И върнете на работа момичето!
— Желая ви от сърце да се оправите по—скоро, колега. Животът губи, като ви няма в операционната. А сестра Юлия не мога да върна на работа. Тя напусна болницата своеволно, в най—неподходящо време. Освен това, какю знаете много добре, тя е наказана, понижена е временно в длъжност санитарка. Сега вакантно място за санитарки нямам. Съжалявам, колега!
Отиваше си победил, негодникът!
— Ще я върнете! — рекох. — Ще поправите безобразието, което сте извършили!
— Туй няма да стане, колега! — усмихна се снизходително подлецът.
— В такъв случай — рекох, — вървете по дяволите и зачертайте още днес името ми от щатния си списък!
Той отново се усмихна, пак снизходително, и си излезе.
— Чрев! — викнах подире му.
Не зная защо казах «чрев», а не «червей».
Гърдите ме стягаха, пулсът ми слезе кой знае под кое петолиние, но една зла воля бушуваше в главата ми, затова не протегнах ръка за нитроглицерин. Пулсът ми се сриваше по нанадолнището, а в душата ми клокочеха бури. Да се оставя «чревът» да ме победи, да си излезе победител — това беше непоносимо, взимаше ми дъха.
Всъщност победата му беше предварително осигурена, защото Юла ми беше вързала ръцете, аз влязох в битка с вързани ръце.
Защо е трябвало на глупачката да си подава оставка?
Ето едно ново «Защо»! Вдън да се продъни! Вече всяко «защо» започваше да стяга душата ми като клуп. Душеше ме. Ако имах сили да разтегна тия клупове, да измъкна шията си от тях, кой знае какви магистрали щяха да се открият пред очите ми! Едни ще да водят към слънцето, към звездите, други ще се спускат стремително към ада. Да изляза веднъж на тия магистрали, че да разкърша рамене и да поема дълбоко въздух. Да се опия от въздух!
Ако глупачката беше подала оставка, за да защити честолюбието си, защото и кучките имат честолюбие, аз ще целуна ръката й като на светица. Но ако беше напуснела работа заради мен, във всичките си скалпели се кълна, че ще й отпоря ушите! А после ще я изхвърля през прозореца, да върви при люляците и жасмините, а аз ще си запея «Тъкала й Донка престилки!»
И както си мислех за Донка, дето е тъкала престилки, н ушите ми задумкаха тъпани, една гайда така писна, че пред очите ми лумна и се закърши един висок пламък в оранжев цвят. Този цвят ми напомни тутакси нещо и аз дълго се питах какво, какво и на края се сетих — напомнил ми беше фишуто на Юла. Тъпаните думкаха, гайдата пронизително пищеше, Юлиното фишу играеше лудо хоро.
Свечеряваше се, когато Юла пристигна. Беше ходила при фризьор, беше сменила роклята си с друга рокля, по—светла. Донесе ми букетче теменуги.
— Знаеш ли кой ми идва на гости? — попитах. — Професор Марков, твоят бивш шеф!
— Навярно много те е измъчил! — въздъхна Юла. По забелязах, че по лицето й премина сянка. — Ти не си изял крема си? Защо? — направи опит да се измъкне.
Бедната глупачка! Дали си въобразяваше, че ще й се размине!
— Я ми кажи, защо ме излъга, че си в отпуска?
— Боже мой, толкова ли е важно това?
— От глупост или от милост към мен напусна болницата?