Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
Ти и много други хора взимате за един бога на Доброто и бога на Злото и затова се чудите и затова не можете да си обясните защо богът на Доброто е несправедлив, жесток и върши злини. А истината е такава:
«От началото на времената има един бог — творец на Духа — и един отлъчил се от него ангел — твореца на видимото, дявола. Създателят на видимия свят, на световните порядки и на плътта човешка е дяволът. А затвореният в тялото човешки Дух е дело на Добрия бог.
Порядките световни и плътта човешка подтикват Духа човешки да греши. За да го спаси от греха, бог изпраща на земята Словото си — Исус. Исус, който е Словото на бога, слиза на земята, възприема образ човешки и учи хората да живеят по законите на Духа. Тия от хората, които ще живеят по законите на Духа, закони, изложени най—правдиво в Йоановото евангелие, ще са праведни. Душите на най—праведните от тях, след като умре тялото им, веднага ще идат при бога, а другите праведни, които също са живели според законите на Духа, но са сгрешавали в някои дребни неща, ще дочакат деня на Апокалипсиса, когато бог ще прибере и тях при себе си. Туй ще стане в деня на Страшния съд. Грешните, тия, които са живели според земните закони на дявола и са тачили или защищавали неговия ред: църквата, болярите, царете; или са угаждали стръвно на плътските си страсти, като до насита и пресита са яли, пили, обличали се разкошно и задоволявали беса си — в деня на Страшния съд ще бъдат низвергнати от Словото—Исус във Вечната мъка. Там ще изпрати бог чрез словото си — Исус — и самия сатана. И тогава над света ще изгрее, както казва евангелистът Йоан, Светлината на Доброто. И тази светлина ще пребъде във времето...
Всичко, чедо, което е ставало в живота ти, е било дело дявола. А ти, като не си знаел да разделяш бога на Доброто, бога на невидимия Дух, от бога на Злото и видимото, си приписвал всичкото зло, случило се в живота ти, на бога на Духа. Ето къде е грешката ти. От тази грешка произтичат всичките ти съмнения и душевни мъки. Аз ти донесох Светлина. Отворих душата ти за нейния творец — Словото—Исус. От тоя час нататък само от тебе ще зависи по чии закони ще живееш — по законите на Духа, изречени от Исус, или по законите на видимия свят, сътворен от Злото. Ако живееш по законите на Духа, благодатта на нашия Господ Исуса Христа ще бъде отнине довеки с теб.
Той се изправи:
Благословете и ни пощадете! Амин.
15
Юла излезе, за да иде до в къщи си. Пожелах й приятна разходка, препоръчах й да изкара набързо една любов, за да си навакса часовете, изпълнени с добродетел, които беше прекарала при мене. Тя се престори, че не чува думите ми. Пък аз бях съвсем сигурен, че ги е чула и че бътрешно не е останала равнодушна към препоръката ми. В края на краищата тя беше една лъвица, самка; не беше в реда на нещата заради един болен лъв като мене да се обрича на пост. Докато си слагаше кърпата на главата, тя ми заръча много наставнически да си стоя мирно, да бъда умен и да не забравям да глътна лекарствата си, които ми беше натъкмила за удобство в една малка чи—НИйка.
Ах, благодаря, благодаря! Лесно е за една лъвица, тръгнала по приключения из греховния видим свят (според богомилската терминология!), да дава наставления за смирен живот на един изпаднал в безпомощност лъв.
— Ако ти хрумне нещо, което би те развлякло, недей да се връщаш! — рекох. — Използувай нощта, както трябва, според правилата на играта.
За един миг, докато оправяше фльонгата на своето оранжево фишу, лицето й замръзна. Без да извръща очи от огледалото, тя ме запита:
— Такива полезни съвети би ли отправил на съпругата си, ако беше тук?
И макар че фишуто й остана недооправено, побърза да ми се усмихне, като че ли нищо не бяхме си казали и да изхвърчи навън.
Сам я бях предизвикал да върне мислите ми към Ана. Дали бих дал подобни «съвети» на жена си? С късна дата ме убождаш, миличка! Та аз още вчера по телефона свърших тази полезна работа. Посъветвах жена си да се целува с любовника си, какво ще се занимава с мен! Аз съм болен човек.
А ти, потомке на Фрина, не ми прави фасони! Нито съм те викал, нито съм те молил да стоиш при мен. И за какъв дявол собствено трябваше да се мъкнеш тук? Ето че свикнах да те гледам, да те слушам, да ми бъде добре с теб. И като излизаш навън, да ми става чоглаво, да чувствувам, че наоколо ми е празно, защото те няма, да се вслушвам дали ще чуя стъпките ти.
То е, защото съм болен. Болният човек изпитва нужда някой да се върти около него. И когато някой се завърза той свиква с особата му и му става някак си обидно горчиво, ако си тръгне и му изгледа гърба. (В случая — момичешкия задник на Юла.) Но за обида не може да става и дума. Макар да е изумителна лъвица, Юла е все пак само една лъвица, а аз от такива не се обиждам. Но тогава, питам се, откъде пръкна у мен това чувство на чоглавост? Ех, много просто! Свикнах през тия дни да се шляе около мен. Нали навикът, казват, бил втората природа на човека.