Скитник броди по света

— Твоите съмнения в божията милост и в божията справедливост имат основание, чедо! — рече учителят с такава увереност, че тръпки ме побиха. — Имаш основания да се съмняваш в бога, но само при едно условие.

— Какво е това условие? — запитах като човек, който се търкаля по нанадолнище и търси със сетни сили спасителния клон, за който да се залови.

— Аз ще ти кажа, чедо, за да се успокои разумът ти и за да се смири сърцето ти. Но по—напред нека се помолим!

Той се поклони три пъти като одеве, пак прочете молитвата «Отче наш» и отново повтори поклоните си. После седна на пейката и като помълча някое време, започна:

— Твоите съмнения, чедо, в божията правда и в божията милост имат основание, но само при едно условие — че се отнасят към един НЕИСТИНСКИ бог, към един фалшив бог, към един бог на Злото. Той няма нищо общо с ИСТИНСКИЯ, справедливия и всемилостивия бои на Доброто. Тоя бог, към когото се отнасят съмненията ти, е измислен от дявола и тази зловеща измислица е втълпена на хората от Мойсея, който е пръв слуга на дявола. Десетте заповеди не са дело на истинския бог, а са пъклено дело на дявола.

— Как тъй да са дело на дявола, какво лошо има в тях? — изтръпнах.

— Те са вълчи ями за хората, чедо, и аз ще ти обясня защо. Защото всичкият видим свят и всичките видими предмети, в това число и тялото на човека, са дело на дявола. Дело на дявола е и всичкият порядък в света, църковен, болярски и царски. Как тъй човек няма например да прелюбодействува, като дяволът е вложил плътски ненаситни страсти в тялото човешко? Как тъй няма да чревоугодничи, като е направил стомаха му ненаситен за вкусни ястия и вино? Как няма да краде, да мами, лъже и понякога да убива, като е създал в света един порядък, изпълнен с лъжа, измами и всякакъв вид насилия? От гърба на бедния селянин църквата съдира десет кожи за църковни данъци и повинности. От гърба на същия този селянин или на градския бедняк болярите и царят съдират още десет кожи за болярски и царски данъци и повиности. За да не умрат от глад те самите и дечицата им, същите тия сиромаси се принуждават да си служат, където може, с измама и лъжа. За да приучи народа на покорство, църквата го заблуждава, че бедността, както и богатството били от бога, тоест втълпяват му думите, казани някога от дявола чрез устата на Мойсея. Църквата лъже народа, че царят е от бога, и царят за отплата наказва със смърт и затвор людете, дето си позволяват да се усъмнят в тая лъжа. Ето как чрез самата си уредба на живота дяволът подтиква хората да не съблюдават измислените от самия него десет уж «божи» заповеди. Дяволската плът на човека подтиква човеците към грехопадение, а дяволската уредба на живота кара бедните да грешат поради неволята си, а богатите — епископи, боляри и царе — да грешат поради алчността си и разврата, на който се отдават. Така че в края на краищата, грешейки, водейки неправеден живот, душите на хората да попаднат безвъзвратно във властта на дявола. Ето защо Мойсеевият бог, в който вярват хората, е една измислица на дявола, една лъжа. Той няма нищо общо с истинския бог. С бога на Доброто, с бога—Исус. Мойсеевите лъжи, тоест измислиците на дявола, са изписани в Стария завет. В Стария завет богът, измислен от дявола, превъзнася богатствата и реда в живота, наложен от богатите, той наказва със смърт оногова, дето се усъмни в тоя ред и въстане против него. Той е несправедлив спрямо народите; един народ като египтяните например изтребва, а друг народ като израелците покровителствува. А на тоя свят няма добри и лоши народи. Богът на Стария завет е жесток спрямо сиромасите. Той хвали безделника, дето се шляе без работа в съботен ден, а сиромахкинята, дето събира съчки, за да сгрее дечицата си, заповядва да се пребие с камъни. Той е коварен и ненаситен на кръв: подклажда вражди между народите, подстрекава едни народи да изтребват с меч и огън други народи. Спечеленото пък от война не го дава на сиромасите, а го дава на богатите, за да увеличават богатството си. Воля му е да има на света сироти вдовици и гладни дечица. Ето какъв е богът на Вехтия завет, бог измислен от дявола и утвърждаван от пророците, които също са хора, изучени на лъжа и хитрости от дявола.